Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златният пчелен антибиотик на д-р Щонова – бронира тялото срещу болести и вируси през зимата
  • Новини

Златният пчелен антибиотик на д-р Щонова – бронира тялото срещу болести и вируси през зимата

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
antibiokatiats.jpg

Д-р Неделя Щонова е любимата телевизионна докторка на хиляди българи. Водещата на рубриката за здраве в предаването “Преди обед” дава безценни рецепти и ценни съвети, помогнали на не един и двама.Всъщност доктор Щонова е невролог, докторант в Александровска болница, майка и съпруга.

Макар да изглежда ослепително, д-р Щонова признава, че тя също е имала критични моменти, свързани със здравето ѝ, които са я обърнали към народната медицина, пише Ретро.

По нейни думи есента е най-важният сезон, в който всеки от нас трябва да се погрижи за имунната си система . Именно от това зависи дали и колко ще боледуваме през цялата зима.

Д-р Щонова не е привърженик на пиенето на лекарства без съществена причина, затова препоръчва да се доверяваме на природните продукти и храни, които са естествени имуностимуланти и антибиотици. Днес ще ви разкрием рецептата на нейния златен пчелен антибиотик :

Не изпускай тези оферти:

„През есента и зимата имаме нужда от повече калории. Имунната система отслабва, обмяната на веществата е различна, хормоналният баланс се променя, мелатонинът намалява.

Следователно през зимата имаме малко по-висока нужда от качествен протеин в сравнение с лятото, защото от него ние образуваме антитела, с тях се борим срещу инфекциите“, обяснява д-р Щонова. За силен имунитет през студените месеци тя разчита на меда.

На 1 кг мед слага 200 г пчелен прашец и 10 г пчелно млечице. Разбърква с дървена лъжица и съхранява на стайна температура. Сместа се приема по 1 с. л. 3 пъти дневно преди хранене.

„Много обичам да правя за цялото семейство и за майка и татко имуностимулиращи чайове – коприва, шипка, липа, лайка. И да си говорим. Чай с тонизиращо, антиоксидантно и имуностимулиращо действие е също и този от женшен – корена на дълголетието и младостта.

Редуваме го със зелен чай“, казва д-р Щонова и напомня, че контрастните душове и добрият сън са също фактори за силен имунитет. Препоръчва още ехинацея, черен бъз, цинк, селен, кълнове, пшеничен зародиш, зехтин, броколи, сок от алое, нар, боровинки.

„Важно е и движението! То мобилизира активността на имунните клетки. Има едни упражнения, наречени „Петимата тибетци“ – това са упражнения за стимулиране на жлезите с вътрешна секреция. Зареждат с енергия и носят много настроение. Ние вкъщи редовно ги правим“ казва още Неделя. Самата тя е много активен човек – ходи на йога, фитнес, тенис на корт, ски, плуване, танци, балет, джогинг, колоездене.

„За спорт съм винаги готова и мотивирана. Дори и в 3 часа през нощта – ставам и отивам да играя тенис. Правила съм го. Пълноценния живот така го разбирам – с много движение. В една от притчите на Соломон беше казано: движението прави сърцето весело. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. Така мисля и аз“, завършва лекарката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
Next: Почина Странджата на Народния театър! Аня Пенчева потъна в скръб: Сбогом, приятелю

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.