Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златното откритие на века. Металотърсач намери нещо нереално
  • Новини

Златното откритие на века. Металотърсач намери нещо нереално

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
fghfdjdfjfdgjfdg.png

Лекари подканиха мъж от Норвегия да увеличи физическата си активност.

За целта той използвал новозакупен металотърсач, с който обаче се натъкнал на редки златни бижута, датиращи от шести век – находка, наречена „златното откритие на века“ в страната, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Първоначално си помислих, че са шоколадови монети или части от съкровището на капитан Саблезъб, известен измислен норвежки пират. Беше напълно нереално“, казва Ерленд Боре, цитиран в прессъобщение от университета на Ставангер.

Находката включва девет златни висулки и перли, които някога са били част от ефектна огърлица, изработена от опитни бижутери и носена от знатни представители на обществото, както и три пръстена от същия ценен метал, съобщават от учебното заведение.

Боре се натъква на съкровището в имота на фермер близо до Ставангер през август. 51-годишният мъж е искал още от дете да стане археолог. Той си купува металотърсач, след като лекарят и физиотерапевтът му препоръчват да излиза навън и да се движи повече, вместо само да седи на дивана.

Мъжът тъкмо се кани да се откаже, когато устройството му започва да пищи по склона на хълм. Със случая се заемат местните археологически служби. Според тях бижутата, чието общо тегло е малко над 100 грама, датират от около 500 г. от н.е., от времето на голямата миграция в Европа.“Това е златното откритие на века в Норвегия.

Намирането на толкова много злато наведнъж е изключителна рядкост“, казва Оле Мадсен, директор на Археологическия музей към университета на Ставангер, където е планирано да бъде изложена находката.

Последното подобно откритие в Скандинавия датира от 19-и век. Според археолозите тази находка е уникална не на последно място заради мотива върху висулките – вид кон от скандинавската митология.

„Имайки предвид местоположението й и това, което сме научили от подобни открития, вероятно става въпрос или за скрити ценни предмети, или за жертвоприношение на боговете по време на размирен период“, казва професор Хекон Райерсен. Съгласно закона Ерленд Боре и собственикът на земята трябва да получат обезщетение, чийто размер все още не е определен, пише БТА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Назрява скандал относно причината, поради която е загинала лекарката в Царево
Next: Напитка с канела и лимон гори по 500гр от излишното ви тегло всяка вечер. Сутрин се събуждате по-леки

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.