Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещи новини за съдбата на изчезналата преди дни Ани от Перник
  • Новини

Зловещи новини за съдбата на изчезналата преди дни Ани от Перник

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
annainianpaeren.jpeg

„Сигнал за изчезналата преди 8 дни Анна Стоянова от Перник не е подаван в полицията. Никой от близките й не е потърсил помощ от органите на реда.

Трябва да има заявление за издирване, за да започнем да я търсим“, обясниха пред Lupa.bg пресцентър на областната дирекция на МВР в Перник.

Недоумение буди фактът, че жената се издирва чрез социалните мрежи от нейни колежки, а не от семейството й. Осем дни децата й не са я виждали и въпреки това съпругът й не е предприел нищо.

Възможно е Анна и друг път да е напускала дома си и след това да се е прибирала, както и е възможно животът й да е в опасност.

Не изпускай тези оферти:

Случаят с Анна напомня на този с 33-годишната Евгения Владимирова, която бе намерена убита. За нея съобщи във фейсбук също нейна позната. Тя разказа, че на 13 октомври жената е излязла вечерта от дома си в квартал „Лагера“ и се отправила към фитнеса в съседния кв. „Иван Вазов“.

Телефонът й е изключен след изчезването й.

„На излизане е казала чао на мъжа си и къде отива, но той не е успял да се обърне да я види. Не знаем как е облечена. Излязла е без кола. Руса, висока 170 см, слаба“, описва във фейсбук издирваната жена нейна близка.

След като семейството на Евгения се свързва с полицията, мистерията с изчезването й много бързо се разплита. Младата жена е намерена в куфар във водоем край Перник. За тежкото престъпление е задържан съпругът на жената и баща му.

Анна Стоянова също се издирва от нейни познати. Ето какво пишат те в социалните мрежи:

„Приятели и познати Зов за помощ. Жената на снимката се казва Анна Стоянова, преди 8 дни си тръгва от работа (работничка на топлата кухня в Кауфланд Перник Център) и от тогава няма и следа от нея. Семейна с две деца и съпруг. Просто безследно изчезнала.

Който някъде където и да я види, свържете се с полицията или на мен ми пишете или ми звъннете 0897827736. Да помогнем на семейството й, две деца да не останат без Майка…

Това е просто молба от нейните колежки и от мен…никой не е застрахован в този живот. Благодаря на всеки, който прочете наистина като човек, дано жената е здрава и я намерим Заедно!!!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 27 години хиляди чакаха извънземни край Русе
Next: Емили с тротинетката и Тихомир се борят за брак

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.