Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещи черни магии са намерени в дома на Емил Димитров
  • Новини

Зловещи черни магии са намерени в дома на Емил Димитров

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
cheransrnasras.png

Ако беше жив, боготвореният от публиката Емил Димитров щеше да навърши 82 години. Роденият на 23 декември певец обаче си отиде само на 65, но остана завинаги в сърцата на българите.

Според семейството му нелеката му съдба, изпълнена с драматични обрати, донякъде е била отключена от прокоба, надвиснала над естрадната звезда. Още от младостта му срещу него били правени магии от близки хора и колеги, провокирани най-вече от завист заради грандиозните му успехи. Приживе Димитров неведнъж посещавал и лично прочутата пророчица баба Ванга именно с цел да потърси помощ.

С тайнствени ритуали тя разваляла магиите върху него, като му казвала и чие дело са, но у Емил никога не се пробуждало желание за мъст, макар да знаел поименно зложелателите си.
Шокиращото обаче е, че 17 години след неговата смърт семейството му продължавало да намира черни магии в дома им.

Синът на певеца – Емил Димитров-младши, и съпругата му Жаклин все още живеят в легендарната къща на естрадната звезда в столичния квартал „Княжево“. „Магии винаги са правили.

Не изпускай тези оферти:

 

Вкъщи намираме какво ли не, дори след смъртта му. Да са живи и здрави тези, които са вършили всичко това и продължават да го вършат. Емил никога не си е позволявал да злослови срещу свой колега, не просто не обичаше, а презираше клюките“, коментира синът на големия изпълнител, пише Ретро.бг.

По негови думи още от дете той знаел, че магия е разделила баща му и майка му Мариета, но сега му било чудно защо „набезите“ срещу роднините на обичания певец продължават и в дома им непрекъснато се натъкват на съмнителни вещи.

 

Наследникът на естрадната легенда обаче няма вяра на ясновидки и гадателки и затова избягва да търси помощ от такива, предвид, че в днешно време е пълно със самозванци. Въпреки лошата енергия на къщата синът на Димитров е категоричен, че не би се разделил никога с имота, независимо колко висока цена му предлагат.

 

Той съхранява и абсолютно целия архив на баща си. „Пазя всичко. Освен че живея в къщата му, не съм продал и един буркан негов. Научил съм и сина ми да пази всичко. Бях дал архива на Емил на Историческия музей в Плевен, но е странно, че след като се смени ръководството там, закриха експозицията и ми върнаха всички неща. Добре че не ги дарих, че сега можеше всичко да изчезне. И сега синът ми ще се разпорежда с вещите“, сподели Емил Димитров-син.

Той и съпругата му се грижат добре и за вечния дом на певеца, който е погребан в Алеята на артистите на Централните софийски гробища. Преди години обаче жената на брат му Юлиян искаше да събере тленните им останки заедно, защото съпругът ѝ пък е погребан в Малашевските гробища. Там били и урните на родителите им. Идеята ѝ обаче не срещна одобрение и не се осъществи, защото синът на музикалната легенда не се съгласи да местят тленните останки на баща му.

Continue Reading

Previous: Млада жена открадна 3 прасета, 300 кила джибри, зимнината и телевизорите на гаджето си
Next: Съседи се събраха, за да довършат работата на фермер, който е получил инфаркт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.