Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема
  • Новини

Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
sfoifaifiaf.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Зарязани в хладилни камери трупове, извозване с бусове, схеми с пари и документи – това са част от зловещите разкази за обвиняемия за нелегалните гробове край Клисура Георги Енев, които сподели пред БНТ зам.-председателят на Съюза на погребалните фирми в България Стоян Макреев.

“Забранил съм му достъп до моята погребална агенция. Чувал съм страшни работи през годините как зарязва трупове по хладилните камери с месеци. Преди много години имаше един случай такъв с 5 трупа, за които все нямаше документи, бяха престояли повече от 3-4 месеца и най-накрая този другият, с когото работеха – т.нар. Любо – един ден той паркира пред нас бусовете – взехме покойниците, вкарахме ги в буса. От онзи момент няма достъп до тука този човек. В края на 2017 година се случва това”, обяснява Макреев.

По думите му Енев е правил схеми с пари и документи.

“Аз с този човек не разговарям от години, когато се опита да ми подари тези 3-4 трупа. В този период това струваше само таксата в крематориума. Този човек съм го чувал по телефона да разговаря с хора, да им представя оферти за кремиране на покойник на цена от 600 лева. Приемаме, че кремацията е 380 лева по онова време. Тогава ковчегът, най-обикновен, без който няма как да извършиш кремацията, можеше фирма на едро да го закупи на 36 лева. Стигаме примерно до 420 лв. Но ти имаш транспорт, оформяне на документи. Ти не можеш без печалба да продаваш. Как ще стане това за 600 лева. В същото време за крематориумите се изискват много по-специфични документи отколкото за погребение. За погребение ти трябва един смъртен акт и всеки може да погребе всеки”, разказва Макреев и продължава:

“Кремация може да разреши само пряк наследник или някой, който поема цялата отговорност по кремацията, защото това е било приживе желанието на починалия, плюс разрешително от доктор за кремация. Ако докторът не издаде такова разрешително, тази кремация не може да се извърши. По закон при доказано убийство, доказана насилствена смърт – прокуратурата никога няма да разреши кремация, защото може да се наложат последващи следствени действия”.

Макреев споделя още, че според него тези хора не са били в хосписи, макар и такава да е първоначалната информация, а може би са били болни от COVID-19, защото така били запечатвани чувалите на починалите от вируса.

“Ето говорим за седем трупа – в момента кремацията започва от 460 лв. 7 трупа по 460 лева може да ги сметнете. Тези дупки – на първия пияница му дават по една права лопата и по 50 – 100 лева – няма ли да го свършат това? За да обявяваш на клиентите по това време беше между 380-400 лева, най-минимална цена за кремация, ти да обявяваш цена 600 лева за кремация – значи – ти няма да го вкараш в крематориума”, категоричен е Макреев.

Той разказва и за подобен случай по същата схема:

“Имах един случай 2012 година – с един Мариян, който се оказа, че никога не е имал погребална агенция, на него обаче майка му работеше като патолог в МВР болница, служителка на СДВР почина майка ѝ там. Тя се чуди какво да прави, обръща се към патолога на МВР – тя казва: “Моят син ще ти свърши работа, не се притеснявай”. И този Мариан си беше оставил трупа в моите хладилници навремето. Минаха 4 месеца и го питам: “Какво го правим този труп?”. “Ами, нямам документи”, ми казва. “Чакам докумети от чужбина”. Това е оправданието на всички, които не искат да си свършат работата. Най-накрая, при смъртния акт, който беше останал при мен – отидох в централното състяване по ЕГН-то го проверих на близките адреси, отидох при дъщерята. Представих ѝ се, поканих я да дойде на едно разпознаване в моите хладилници. Тя каза: “Няма да дойда, не мога да гледам такива неща, въпреки че работи в структурите на полицията, ще пратя мъжа ми”. Дойде господинът, влезе, хвана се за главата и каза: “Аууу, ама ние сме положили урната на тъщата преди 6 месеца”. Казах: “Това тя ли е?” – “Да тя е”, отговори той. Попита ме за погребалната агенция, казах им я. Помолих госпожата, все пак работи в МВР, това нещо трябва да се разнищи. На вас ви е предадена някаква урна с нещо, а жената стои тук. Тя каза: “Моля ви, ще ми се смее цялата полиция”. Тогава казах не ме интересува този проблем трябва да се разреши по някакъв начин. Натиснах Мариян по-сериозно, той каза нямам пари. Поисках му документите, те му дадоха документите. Отидох за моя сметка пуснах кремацията. Кремирах тялото на тази жена и им предадох истинската урна”.

По думите му Енев говори за 60 трупа, защото това нелегално погребване се случва “сигурно от 20 години”, а контролът е “нулев”.

През годините Георги Енев управлявал няколко фирми: Георги Енев го знам първо като приемственик на фирма “Рай” от преди 1990 г. След това се подвизаваше като “Орион”, после като траурен център Банкя. След това като агенция “Велина”. Той е човекът оркестър. Той се разпореждаше къде и кой ще се погребва. Най-скандалното за Георги Енев е, че няма как в нашите камери да му престояват труповете за 2-3 месеца и да чака през цялото време документи. То е ясно, че или ще ги пусне като служебни погребения за по-ниска цена, или някъде ще ги закара. То е ясно”.

Споделя и че е получавал заплахи.

“Имах две-три по телефона. Няма да кажа имена, но ми казаха: “Знаеш ли какви интереси засягаш? Ненормален ли си?! Толкова ли бързо искаш да умреш или да осакатееш”, казва Макреев и добавя, че не се страхува.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Полицията на крак: Закопчаха трима украинци край Малко Търново
Next: Световните медии гърмят, никой не е й подозирал! Ето тайния план на Кирил Петков, работата е много дебела

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.