Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо
  • Новини

Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
nnsdfsdgsdtsdtsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редици от срутени къщи, изровени планински склонове и бетонни руини описват пейзажа на един от най-големите призрачни градове в Америка. В тази зловеща обстановка се намира Игъл Маунтин – някога оживено място, разположено в окръг Ривърсайд, близо до югоизточния ъгъл на националния парк Джошуа Трий.

Предпочитаното от холивудските режисьори място, беше купено на 17 април от тайнствен купувач за 22,6 млн. долара.
Все още никой не знае защо.

В продължение на четири десетилетия след края на Втората световна война Игъл Маунтин е процъфтяваща желязна мина, която извлича милиони тонове руда от планините си. Някога оживеният град с палмови дървета е приютявал 4000 жители, съставени от работници на Kaiser Steel и техните семейства.

Но през 1983 г. мината е затворена завинаги поради спада в производството на стомана, а заедно с нея са изселени и жителите.

Регионалното начално училище в Игъл Маунтин обаче все още съществува и в него се обучават около две дузини ученици между детската градина и осми клас, съобщава SFGate. След поредица от планове, които не успяват да се осъществят, включително превръщането на земята в център за рециклиране, голяма част от града остава пуста.

Страховитата пустош е популярно място за снимане на филми от холивудските режисьори, включително трилъра на Кристофър Нолан „Сливане на съзнанието“ (Tenet) и класиката на Роб Райнър от осемдесетте години „Стой до мен“ (Stand By Me).

Сега обаче тайнствен купувач, Ecology Mountain Holdings, е закупил мястото, според подадена в Комисията по ценните книжа и фондовите борси информация. А мотивите му остават напълно скрити.
Създателите на филми се разтревожиха, че любимият им обект вече няма да може да бъде домакин на холивудски блокбъстъри.

За щастие Леви Винсънт, който координира филмовите и телевизионните снимки в мината, ги успокои и даде уверение, че нещата ще „работят нормално“. Въпреки многобройните опити градът да бъде присвоен отново, неговите жители винаги ще го смятат за свой дом.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е
Next: Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.