Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ обрат! И главорезите от Ал Каида скачат във войната в Украйна, няма да простят на САЩ
  • Новини

Зловещ обрат! И главорезите от Ал Каида скачат във войната в Украйна, няма да простят на САЩ

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
alkaidiadia.jpg

Лидерът на „Ал Каида“ Айман аз Зауахири се появи в предварително записано видео обръщение за отбелязване на 11-ата годишнина от убийството на предшественика си Осама бин Ладен, предаде Асошиейтед прес.

Аз Зауахири каза във видеото, че „слабостта на САЩ“ е причина техният съюзник Украйна да стане „жертва“ на руската инвазия.

Дългото 27 минути обръщение е било разпространено вчера според Ес Ай Ти И Интелиджънс груп, която наблюдава екстремистка активност. Лидерът на Ал Каида се появява седнал на бюро, върху което има книги и оръжие.

Призовавайки към единство мюсюлманите, Аз Зауахири каза, че САЩ се намират в състояние на слабост и упадък, и приведе за пример последиците от войните в Ирак и Афганистан, започнати след терористичните атаки на 11 септември. Бин Ладен беше организаторът на тези атаки и ги финансира, отбелязва АП.

„Ето къде са (САЩ) след пораженията си в Ирак и Афганистан, след икономическите катастрофи, причинени от инвазиите след 11 септември, след пандемията от коронавируса, и след като оставиха съюзника си Украйна да стане жертва на руснаците“, каза лидерът на Ал Каида.

Бин Ладен беше убит при акция през 2011 г. на американските спецчасти срещу неговото скривалище в Пакистан.

Местонахождението на Аз Зауахири е неизвестно. Той е издирван от ФБР, което е обявило награда от 25 млн. долара за информация, която може да доведе до залавянето му.

ЦРУ: Путин удвоява атаките на Русия във войната в Украйна

Руският президент Владимир Путин удвоява атаките на Русия във войната в Украйна, въпреки международните санкции, които са наложени на страната му. Това твърди директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс. Той присъства на събитие на Financial Times във Вашингтон.

„Путин е в настроение, в което не вярва, че може да си позволи да загуби тази война. Мисля, че в момента той е убеден, че засилването на атаките все пак ще му позволи да постигне някакъв напредък“, подчерта Бърнс. Той изрази загриженост, че излезлите наяве разузнавателни данни, които САЩ са дали на Украйна, са „безотговорен“ и „много рисков“ акт, тъй като биха могли допълнително да разпалят напрежението с Русия.

ЦРУ, което е основната американска разузнавателна агенция, не вижда признаци, че Русия се готви да използва тактическо ядрено оръжие в конфликта в Украйна. „Ние не виждаме на този етап никакви конкретни доказателства, че Русия подготвя разполагането или дори потенциалната употреба на тактически ядрени оръжия“, каза Уилям Бърнс.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба! Сотир Цацаров заживя с Ани Салич, двамата се носят на крилете на любовта
Next: Като филм на ужасите. Убийство и пожари в старческия дом във Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.