Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли кой български град пази името си векове наред в Османската империя
  • Новини

Знаете ли кой български град пази името си векове наред в Османската империя

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2023
fdshddfhokdfkhdfkghgfhf.png

Ще ви представим историята на един български град. Интересното при него е не толкова произхода на неговото име – защото там има спорове, а това ,че е успял да устои да запази името си векове наред, пише poznanieto.bg.

 

В официалните документи на Османската империя, той е наричан векове наред по друг начин и въпреки това успява да запази първоначалното си наименование.

Разберете повече за историята на град Кнежа.

Откъде идва името на град Кнежа

Има 2 основни хипотези откъде идва името на град Кнежа. Ето какви са те:

Хан Крум – Първата хипотеза е свързана още с времето на хан Крум. Тогава този български владетел е пленил жители от Одринско и ги заселва в Северна България в околностите на днешния град Кнежа. По този начин, те запазват името на рода Кназ, Кненз и по този начин показват какъв е бил първоначалният им произход

Родът Кнежевич – Името идва от Парчия Кнежевич – представител на босненската аристоркрация. Той заедно с братята си се опитва да свали първият крал на Босна, но опитът им е неуспешен. Парчия се спавясавa в България през 1367 година и получава земи от българския цар Иван Александър.

Там той построява своя замък Кнеже, който дава наименованието и на населеното място. За това свидетелстват Константин Иречек, на когото са показани документи от наследници на Парчия Кнежевич и от западноевропейски карти, на които това наименования се съдържа.

Как град Кнежа запазва своето име през вековете

Кой от двете хипотези е вярна за произхода на името на град Кнежа няма как да знаем със сигурност, но в случая име нещо много по-важно. И това е как Кнежа успява да запази името си през вековете.

Тъй като в рамките на Османската империя, селището се нарича Исмаил бунар. Причината е, че това е определено за тимар – имение на Исмаил, който е бил заслужил военначалник в рамките на империята.

Ако погледнем всички документи в течение на векове, там името на селището е записано като Исмаил бунар. Въпреки това, това име не се използва сред местото население. То нарича населеното си място Кненз, Кназ или вече в последните векове Кнежа. По този начиn, това име се запазва в течение на толкова години.

След разпада на Османската империя и Освобождението на България,. жителите на Кнежа успяват да извоюват правото да нарекат селището си с това запазено наименование през вековете и да не робуват на чуждото им наложено име.

Град Кнежа е христоматиен пример как въпреки официалната политика и наложеното чуждо име, местното население успява да запази своето си наименование и по този начин да го продължи напред през вековете.

Без значение от днешната конюнктура, важното е да пазим спомените за събитията и да не се позволява те да бъдат нагаждани спрямо външно наложени потребности.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещият на Преди обед с първи думи за трагедията с мъжа на Деси! Ето кой ще я замества
Next: От последните минути! Приеха патриарх Неофит във ВМА, духовниците призовават да се помолим за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.