Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?
  • Новини

Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
rilapriairann.jpg

На малката територия на България са разположени няколко планини: високата Рила, красивият Пирин, обширните и гостоприемни Родопи, дългата Стара планина, прекосяваща цялата страна, богатите на интересен растителен и животински свят Странджа и Сакар и още няколко по-малки, но не по-малко привлекателни планински масиви.

Три от най-величествените планини (Рила, Пирин и Родопите) се събират на едно място. Знаете ли кое е то?

Разложката котловина

Котловината се простира в горното поречие на река Места, между планините Пирин на югозапад и юг, Родопите на изток и Рила на север. Дължината й достига до 21 км, а средната ширина е 12 км. Средната надморска височина на котловинното дъно е 940 м. В североизточната част на Разложката котловина се намира Белишкото поле, което е част от нея.

Западната част на котловината е равна, а източната е хълмиста. Тук има и топли минерални извори – при Добринище, Баня и Елешница.

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 5 града: Банско, Белица, Якоруда, Разлог, Добринище и 8 села: Баня, Бачево, Годлево, Горно Краище, Горно Драглище, Долно Драглище, Елешница и Краище.

Разлог – между три планини

Разположен между планините Рила, Пирин и Родопите, Разлог е съчетание от модерни ваканционни комплекси, съхранени традиции и красива природа. Градът се намира в центъра на Разложката котловина до град Банско, Добринище, Белица и Якоруда. Населението му наброява 12 хиляди жители.

Траките наричат селището Мехомия. Легендата разказва, че в далечното минало на това място тракийски пълководец извоюва победа над противника си. В чест на тази победа нарича селището “Мое Мия”, което от тракийски означава “моя победа”. Земите на днешен Разлог преминават в пределите на българската държава през 847 г. при хан Пресиян. Името Разлог се споменава за първи път в харта от 1019 г., издадена от византийския император Василий Втори.
След подписването на Берлинския договор Разлог остава под османско владичество. Населението участва активно в борбата за независимост. Най-бурните събития по време на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание се развиват именно тук.
Градът е освободен от османско иго през 1912 г., а официално от 1925 г. носи името Разлог от името на котловината, в която е разположен.

Днес градчето привлича туристи с планинския въздух, великолепната природа, многобройните фонтани в града, автентичните вкусни гозби.
Ако дойдете в Разлог по време на Нова Година ще наблюдавате шествието на традиционните кукери. С танци те гонят злото и носят здраве и късмет на всички.
В Разлог се провеждат различни събития през цялата година: фестивал на мъжките певчески групи и индивидуални изпълнители, Музикален фестивал, Рок Разлог, национален турнир “Танцов свят” и др.

Село Баня – Минералната столица на Българска Македония

Село Баня е разположена в центъра на Разложката котловина, в планинската й част, на 801 м надморска височина между Пирин, Рила и Родопите. Наричат селото “Минералната столица на Българска Македония”.

В селото бликат 72 минерални извори, което съставлява около една трета от общия брой извори в Югозападна България. Лековитите води могат да се използват за пиене и за лекуване на различни болести на опорно-двигателната и нервната система, както и при стрес и метаболитни разстройства.

Селото е популярно с лековитите си води още от османската епоха. В центъра на Баня има запазена старинна баня, гордостта на местните жители. Предполага се, че е построена през 16 или 17 в.
Баня е и родното място на “Патриарха на българските учители и книжовници” Неофит Рилски. Той е роден през 1793 г. със светското име Никола в семейство на учители и заможни търговци. Неофит Рилски е автор на редица учебници. Преподава в Копривщица, Габрово и др. места. Известен е с първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език, а през 1836 г. създава първия български глобус. Умира през 1881 г. в Рилския манастир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква рокля избра Линда Петкова, за разходка из София, без охрана
Next: Дядо ми живя до 102 години: ТРИ храни, които ядеше всеки ден!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.