Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли къде у нас е Мраморното езеро – повърхността му е като огледало
  • Новини

Знаете ли къде у нас е Мраморното езеро – повърхността му е като огледало

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
sdfghdtrhfghgbnbvn.png

Мраморното езеро се намира само на около 50 км от Пловдив. Образувало се е в изкопа на изоставената мраморна кариера, на източния склон на могилата Байлъка – едно от възвишенията обкръжаващи село Православ.

Езерото е феномен на човешката дейност – още едно потвърждение, че природата реагира по свой уникален начин на всяко човешко действие. В този случай се е получило нещо красиво.

Водата в него е дъждовна, естествено филтрирана и по красотата на синьо-зеления си цвят съперничи на водата от Крушунските водопади. Езерото е изключително бистро, а повърхността му е равна като огледало. С дълбочина около 20 метра то е идеално място за гмуркане с екипировка.

Предпочитано е за тренировки от водолазите в региона. По дъното на Мраморното езеро могат да се видят останки от земекопна техника, останала от времето на мраморната кариера. Езерото е невероятно красиво и обаятелно място.

Ако тръгвате от Пловдив за Мраморното езеро, трябва да минете през градовете Раковски и Брезово и да поемете по отклонението към село Православ. Селото е скътано в полите на Средна гора и е заобиколено от красива природа.

Намира се на около 5 км източно от гр. Брезово и на около 3 км западно от с. Верен. От Православ до Мраморното езеро се стига, като се отбиете вляво от пътя за селото, около километър преди самото село, идвайки от град Брезово. На отбивката е поставен голям мраморен камък под формата на обелиск, пише „Стандарт“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова разобличи тайния план на Борисов: Иска да пусне мухата на…
Next: Тъжна новина! Отиде си феноменалната лечителка и наследница на Петър Димков

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.