Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Значителен ръст в цените след въвеждането на еврото в Хърватия на 1 януари
  • Новини

Значителен ръст в цените след въвеждането на еврото в Хърватия на 1 януари

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
haasuhasuhash.png

От първия ден на Новата година и въвеждането на еврото като официална валута в Хърватия в страната видимо се повишиха цените на стоки и услуги, съобщават хърватските медии.

Поради това премиерът Андрей Пленкович свика днес, в първия работен ден след празниците, заседание с компетентните министри и инспекционни власти. Обсъдени бяха по-нататъшни действия в защита на потребителите от необоснованото повишаване на цените.
„Въвеждането на еврото не е причина за повишаване на цените на стоките и услугите“, заяви Пленкович.

Министърът на икономиката Давор Филипович след заседанието покани на среща представители на търговските вериги и ги обвини, че неоснователно вдигат цените и се опитват да измамят гражданите:

„Говорихме с представители на търговските вериги за постоянното покачване на цените на храните и напитките и обмена на куната в евро. Инфлацията е 13,5 процента и тя се дължи най-вече на увеличението на цените на храните и безалкохолните напитки“, каза той.

Не изпускай тези оферти:

И още: „Търговските вериги вдигат цените всеки месец. И сега, в тази ситуация с еврото, те вдигат цените и се опитват да измамят гражданите. Казах им днес и казвам на всички, които искат да ползват смяната на валутата за сметка на гражданите, че това няма да стане“.

„Гледаме на търговските вериги като на наши партньори. Действахме добросъвестно, не очаквахме това. Изпратихме им ясни послания, че трябва да се грижат за гражданите“, отбеляза министърът.
За евентуалните мерки Филипович каза, че „всичко е на масата, от черни списъци до замразяване на цените на широк спектър от продукти, всичко“.

„Всеки трябва да понесе тежестта на кризата“, добави той: „Не може в тази криза да гледаме как се увеличават печалбите за сметка на гражданите“.
Наблюдения на пазара:

Медиите в Хърватия съобщават, че в някои пекарни като „Млинар“ по-високите цени са ясно видими, така че кроасан, който е струвал шест куни (80 евроцента), сега струва едно евро и десет цента. Обикновеният бял хляб е поскъпнал с 31 липи и сега струва 90 евроцента.

Цените са по-високи и на пазарите. Килограм портокали е струвал 13 куни (1,75 евро), а сега цената се е повишила с около две куни и седем липи, тоест килограм струва две евро. Картофите са били на цена между три и пет куни за килограм досега, а сега килограм е около шест куни и 78 липи, докато за килограм лук, вместо предишните шест куни, трябва да се отделят куна и 53 липи повече.

Кафето еспресо, което преди въвеждането на еврото е било шест куни (80 евроцента), сега струва 93 цента, което означава увеличение на цената с почти цяла куна, съобщава хърватският портал „Директно“, предаде БНР.

Паркирането на автомобили в Загреб също поскъпна, така че час в първа зона струва 12 куни и 60 липи (1,6 евро), с 60 цента повече. Втората зона е с 27 липи по-скъпа и възлиза на пет куни и 27 липи, или 70 цента. Трета зона е по-скъпа с 26 липи.
В бензиностанциите на „Петрол“ бензинът поскъпна с 39 липи, а дизелът – с 24 липи.

Същевременно полицията предупреди за възможни измами с фалшиви евро, съобщава информационният сайт „Индекс“. През последните дни полицията е получила няколко сигнала за опити за плащане с банкноти, които се използват като филмов реквизит. От полицията призоваха гражданите да бъдат внимателни и да сигнализират при съмнение за фалшиви банкноти.
Само едно на всеки десет бюра за обмен на валута в Хърватия ще преживее влизането в еврозоната, смятат собственици на обменни бюра в страната, цитирани от „Ютарни лист“.

В понеделник сутринта, първият ден, когато обменните бюра отвориха врати, въпреки факта, че вече нямат право да обменят хърватски куни в евро, което представляваше 85 процента от работата им, повечето обменни бюра съобщиха, че са останали без почти никаква работа.

Анита Филипович, която работи в едно от тези обменни бюра, каза, че словенските ѝ колеги споделят, че след като Словения е въвела еврото, само пет процента от всички обменни бюра, основно в центъра на Любляна, са продължили да функционират.

Повечето собственици на обменни бюра, интервюирани от „Ютарни лист“, прогнозират, че само между пет и десет процента от бюрата в Хърватия могат да продължат да работят.

Според данни от хърватската централна банка (ХЦБ), в Хърватия има 1080 обменни бюра, които разполагат с позволение за обмен на валута, издадено от ХЦБ. Те управляват общо 3500 офиса и разполагат с персонал от над 10 000 души.

86 процента от работата на обменните бюра е обменът с евро, около 6 процента – с американски долари и около 5 процента – с швейцарски франкове.
Собственик на обменно бюро каза, че някои от неговите колеги възнамеряват да се прехвърлят към криптовалутите.

Друг бизнесмен, който притежава верига от 11 обменни бюра и вече е затворил две от тях, предполага, че около 10 процента от обменните бюра могат да продължат да функционират, което означава, че над 1000 ще трябва да затворят, което ще доведе до това, хиляди хора да загубят работата си. Той се надява, че офисите в Далмация, Източна Хърватия, ще продължат да функционират.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пак бях умирисала цялата къща на пържено и няма проветряване, дойде съседката и като ми каза за този трик вече не можеш да разбереш
Next: Динко купува медицински хеликоптер за 2 милиона евро!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.