Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаeте ли за 4-те най-силни енергийни центъра в България. Непременно ги посетете
  • Новини

Знаeте ли за 4-те най-силни енергийни центъра в България. Непременно ги посетете

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
emnererasrasdasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За чудесата на Преподобна Стойна се говори отдавна и първа Ванга дава гласност на невероятните способности на своята предшественица.

Хора от всички краища на страната са идвали при нея в търсене на лечение, небесна благословия и защита в село Златолист, недалеч от енергийната местност Рупите. Л

ечителката е прекарала последните 30 години от живота си там, а неин пътеводител е бил Свети Георги.

Преподобна Стойна е дошла в Златолист от село Долна Сушица и до днес е смятана за предшественик на пророчицата Ванга, като двете се познавали и уважавали.

Пророчицата от Рупите казвала, че почита Стойна като светица. А днес хората вярват, че молбите им за помощ се изпълват и намират решения на хиляди проблеми край последния дом на Преподобна Стойна – в храма в Златолист.

Той е построен преди IX век още по тракийско време, и до днес е запазил автентичния си облик.

Носи името на свети Георги, който сам е довел Стойна по тези места. Така обяснила при идването си пророчицата и според вярващите чудото витае там и до днес. Днес в Златолист са останали да живеят шепа хора.

Чудодейното присъствие на преподобна Стойна обаче повече от 70 години след смъртта й остава предпочитано място за уединение и търсене на спасение във вярата.

Чудеса се случват и на няколко други места в България. Хиляди са хората, чиито молитви са се сбъднали в сърцето на столицата в Руската църква. Храмът е построен в началото на XX век и освен с внушителна архитектура, той е известен и с чудесата си. Пътят на сбъднати желания започва от криптата на храма, в която е положен гробът на архиепископ Серафим.

Историята разказва, че желанието на архиепископ Серафим е да чува хорските молитви чрез писма. Именно заради това стотици хора идват в малката крипта, за да напишат своята молитва. Листчетата, на които пишат своите желания, се слагат в кутията до гроба на дядо Серафим. Не се четат от никого, уверяват от храма, а биват изгаряни. Кутиите се пълнят много бързо, само за седмица, а по празниците – и за ден.

Здравето е най-честата причина хората да идват тук. Хиляди са примерите на излекувани след молитва в криптата. Има и случаи, когато след дълги молитви жени забременяват. В Рила планина има не само уникална природа.

Там се намира едно от най-светите места у нас – Рилският манастир. Хора от близо и далеч идват да се помолят и да търсят отговор на молбите си към светеца Иван Рилски, наречен Чудотворец. Високо в планината и до днес е запазено мястото, където светецът, живял около 876 г., е прекарал по-голямата част от живота си.

Проходът от едри камъни, откъдето светецът е преминавал, е запазен както някога. Според поверието, ако успееш да се изкачиш и промушиш в отвора измежду огромни скални късове, значи Бог е чул молбите ти и те е опростил.

Вълшебното езерце в Леденика пък е събрало капка по капка бистрата вода, която сълзи по сталактоните и пълни каменната чаша в края на един от тунелите. Легендата разказва, че водата е от стеклите се сълзи на планината. Затова тя е вълшебна и лекува.

Стотици жълти и бели монети искрят на дъното и пазят спомени за хората, пожелали си да се върнат отново на това приказно място. Песента на капките не спира и привлича като магнит въображението към езерото на сбъднатите желания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена спря дъха на медиците, като роди тризнаци и след ДНК-анализа всички бяха доста озадачени
Next: Банановите кори имат широко приложение, затова не ги изхвърляйте

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.