Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зов за помощ! Малката Анелиа се нуждае от 17 450 евро за да живее
  • Новини

Зов за помощ! Малката Анелиа се нуждае от 17 450 евро за да живее

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
aneliqzovvv.png

Малката Анелиа се нуждае от 17 450 евро за сложна и спешна сърдечна операция в Турция.

Сумата не е по силите на родителите й, ето защо баща й Велю Колев отправя зов за помощ към хората с големи сърца. Изстрадалият родител моли да дадем шанс за живот на неговото 4-годишно ангелче, което заслужава здраво и щастливо детство.

Той разказа историята на дъщеря си с надежда да получи подкрепа за оздравяването й. Налага се лечение на частичен атриовентрикуларен септален дефект, т.к това състояние няма възможност да се лекува чрез лекарства.

Всичко започва през август 2022 г. Тогава при рутинен преглед детски педиатър установява, че Анелиа има шум в сърцето. Тя е на 4 г., родена е на 16.04.19 г. и никога преди друг лекар не е чувал този шум.

„Лекарката, която я прислушва за първи път, е казала на родителите, че не е нужна консултация с детски кардиолог. Според нея Анелиа ще го „израсте“. За съжаление, половин година след прегледа,  все повече лекари установяват сърдечния дефект и семейството решава да заведе детето на детски кардиолог в Пловдив. “Той обаче не искаше да ни постави диагноза и ни изпрати в София при професор доктор Анна Кънева, която установи, че Анелиа има частичен атриовентрикуларен септален дефект и няма възможност да се лекува”, споделя бащата.

Единственият начин момиченцето да се оправи е чрез отворена операция, която обаче застрашава до голяма степен живота й.

След прегледа при д-р Кънева започва и голямото търсене на специалисти в България, и в чужбина. Успяват да се свържат с доктор Ходжев, който е анестезиолог в няколко турски клиники. Той успява да свърже семейството с детски кардиолог и хирурзи в Аджъбадем Бакъркьой в Истанбул.

От кардиолог в турската клиника става ясно, че няма вариант Анелиа да се лекува с лекарства, единственият вариант е чрез операция, която трябва да се извърши в срок от година. В противен случай детето може да е с опасност за живота поради образуване на тромбове.

За съжаление обаче сумата за операцията е прекалено скъпа и непосилна за семейството. Лечението на малката Анелиа струва 17 450 евро, а родителите се надяват, че чрез кампанията ще успеят да съберат необходимата сума.

Операцията на детенцето е насрочена за 9-и август тази година, а то трябва да постъпи още на 6-и в турската клиника.

„Надяваме се чрез тази кампания да успеем да спасим живота на единственото важно нещо за нас – нашето дете! Това е зов за помощ на едни отчаяни и безпомощни родители, борещи се за най-красивото в живота си! МОЛИМ ВИ, помогнете ни! Без помощта на всички вас – добрите хора, няма да се справим.”

Банкова сметка IBAN: BG90TBIB931010A08VOL01

BIC: TBIBBGSF

Титуляр: Велю Колев (Баща на Анелиа)

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга съвета: Къщата да не остава без тези предмети! Носят късмет, щастие и пазят от уроки
Next: Влади Въргала с трогателна молба: Да помогнем на Мануела Горсова да излиза навън

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.