Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава
  • Новини

ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
svdsfsdvdsfgddfgger.png

През изминалите месеци читателите на OFFNews многократно помагаха на Светлозар
Дончев. Няма да е пресилено да се каже, че той оцеля именно благодарение на тази
помощ. За съжаление неговото състояние се влошава. Идната седмица ще бъде ампутиран
още един от пръстите му.

 

Вчера Светльо ни изпрати това писмо. Набрано е от дъщеря му, защото той вече
няма пръсти, с които да държи писалка или да натиска клавишите на клавиатурата.

Опитахме се да го убедим да не го публикуваме – защото звучи безнадеждно и прилича
на сбогуване. Но той държи да бъде публикувано – като благодарност към читателите, благодарение на които успя да удължи живота си с няколко месеца и
даде време на децата си да пораснат. А също така и като последен вик за помощ,
защото след последната покупка на лекарства, той и децата му ббуквално нямат какво
да ядат.

 

Мили хора, вярващи и не вярващи,

Усещам, че моят край наближава.

Благодарен съм на всички, които ми помогнахте с пари, дрехи, храна и съвети през
всички тези тежки за цялото ми семейство години.

 

Искам да знаете, че няма нещо което да съм чул, прочел или препоръчано от Вас,
да не съм го пробвал, за да оздравея.

Радвам се, че след последната интервенция от преди 3 месеца, химията, която ми
поставиха ми даде 60 дни абсолютно спокойствие. През тези дни, ако очите ми не
виждаха липсващите неща по тялото ми сигурно щях да забравя за болестта ми. Чувствах
се прекрасно почти нищо не ме болеше.

 

Кошмарите настъпиха през последните 10 дни. Само за седмица напълно здрав пръст
почерня и сега остава отново да се настроя за пети път да се разделя с част от
тялото ми. Молбата ми към Вас е за последен път да ми помогнете със средства и
храна!

 

Със средствата ще ми направят поредната химеотерапия, която да ме закрепи за
още два, три месеца. Може би много от Вас ще си помислят защо да му помагаме като
ще е за 3 месеца. Уверявам Ви ще използвам тези 3 месеца, за да обясня на децата
ми, какво ще виждат след време като ме погледнат с ампутирани крака и ръце. Дори
искам да потърся съдействието на психолог, за да ми помогне за разговора ми с
тях на тази тема. Мисля че, ако им се обясни правилно, по-лесно ще превъзмогнат
тази тежка ситуация.

 

Замолвам Ви, ако можете да ми помогнете с храна и средства, защото ще съм с ръце
които няма да мога да ползвам и да и приготвя нищо за децата си!

Дори и на оня свят да отида ще се моля за всички Вас. И най големите ни врагове
да не преживяват това, което преживявам аз в момента .

 

Благодарен съм на всички мои приятели, които до този момент ми помагат и ви информират
за състоянието ми. Но сметнах, че този пост ще го напиша лично, като поднеса лично
благодарности и пожелая здраве на всички вас!

Ваш Светльо.

 

Сметката, по която може да дарите средства за лечението на Светлозар е: IBAN:
BG26SOMB91301036661102 BIC: SOMBBGSF Титуляр: Светлозар Николов Дончев Revolut:
@svetloehzp Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974 Телефон за връзка със Светльо
за храна и дрехи е: 0877717471

 

Светлозар Дончев е самотен баща на две деца и сред малкото хора в България с
болестта на Бюргер (Buerger’s Disease). За него сме ви разказвали многократно
и благодарение на дарителските кампании, които приятелите на Светльо организираха
до сега оцелява с двете си деца.

 

Припомняме, че допреди четири години животът
на Светлозар е бил напълно нормален, когато отива на лекар заради продължителни
болки в областта на краката и чува диагноза, която преобръща целия му живот.

Въпреки че се е наложило лекарите да ампутират няколко от пръстите на ръцете
и краката на Светлозар, той не спира да се бори, за да спаси от ампутация целите
си ръце и крака.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Второкласник почина внезапно
Next: Стана ясно кой е младежът, издъхнал при фаталния инцидент във ВМЗ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.