Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава
  • Новини

ЗОВ ЗА ПОМОЩ! Усещам, че моят край наближава

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
svdsfsdvdsfgddfgger.png

През изминалите месеци читателите на OFFNews многократно помагаха на Светлозар
Дончев. Няма да е пресилено да се каже, че той оцеля именно благодарение на тази
помощ. За съжаление неговото състояние се влошава. Идната седмица ще бъде ампутиран
още един от пръстите му.

 

Вчера Светльо ни изпрати това писмо. Набрано е от дъщеря му, защото той вече
няма пръсти, с които да държи писалка или да натиска клавишите на клавиатурата.

Опитахме се да го убедим да не го публикуваме – защото звучи безнадеждно и прилича
на сбогуване. Но той държи да бъде публикувано – като благодарност към читателите, благодарение на които успя да удължи живота си с няколко месеца и
даде време на децата си да пораснат. А също така и като последен вик за помощ,
защото след последната покупка на лекарства, той и децата му ббуквално нямат какво
да ядат.

 

Мили хора, вярващи и не вярващи,

Усещам, че моят край наближава.

Благодарен съм на всички, които ми помогнахте с пари, дрехи, храна и съвети през
всички тези тежки за цялото ми семейство години.

 

Искам да знаете, че няма нещо което да съм чул, прочел или препоръчано от Вас,
да не съм го пробвал, за да оздравея.

Радвам се, че след последната интервенция от преди 3 месеца, химията, която ми
поставиха ми даде 60 дни абсолютно спокойствие. През тези дни, ако очите ми не
виждаха липсващите неща по тялото ми сигурно щях да забравя за болестта ми. Чувствах
се прекрасно почти нищо не ме болеше.

 

Кошмарите настъпиха през последните 10 дни. Само за седмица напълно здрав пръст
почерня и сега остава отново да се настроя за пети път да се разделя с част от
тялото ми. Молбата ми към Вас е за последен път да ми помогнете със средства и
храна!

 

Със средствата ще ми направят поредната химеотерапия, която да ме закрепи за
още два, три месеца. Може би много от Вас ще си помислят защо да му помагаме като
ще е за 3 месеца. Уверявам Ви ще използвам тези 3 месеца, за да обясня на децата
ми, какво ще виждат след време като ме погледнат с ампутирани крака и ръце. Дори
искам да потърся съдействието на психолог, за да ми помогне за разговора ми с
тях на тази тема. Мисля че, ако им се обясни правилно, по-лесно ще превъзмогнат
тази тежка ситуация.

 

Замолвам Ви, ако можете да ми помогнете с храна и средства, защото ще съм с ръце
които няма да мога да ползвам и да и приготвя нищо за децата си!

Дори и на оня свят да отида ще се моля за всички Вас. И най големите ни врагове
да не преживяват това, което преживявам аз в момента .

 

Благодарен съм на всички мои приятели, които до този момент ми помагат и ви информират
за състоянието ми. Но сметнах, че този пост ще го напиша лично, като поднеса лично
благодарности и пожелая здраве на всички вас!

Ваш Светльо.

 

Сметката, по която може да дарите средства за лечението на Светлозар е: IBAN:
BG26SOMB91301036661102 BIC: SOMBBGSF Титуляр: Светлозар Николов Дончев Revolut:
@svetloehzp Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974 Телефон за връзка със Светльо
за храна и дрехи е: 0877717471

 

Светлозар Дончев е самотен баща на две деца и сред малкото хора в България с
болестта на Бюргер (Buerger’s Disease). За него сме ви разказвали многократно
и благодарение на дарителските кампании, които приятелите на Светльо организираха
до сега оцелява с двете си деца.

 

Припомняме, че допреди четири години животът
на Светлозар е бил напълно нормален, когато отива на лекар заради продължителни
болки в областта на краката и чува диагноза, която преобръща целия му живот.

Въпреки че се е наложило лекарите да ампутират няколко от пръстите на ръцете
и краката на Светлозар, той не спира да се бори, за да спаси от ампутация целите
си ръце и крака.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Второкласник почина внезапно
Next: Стана ясно кой е младежът, издъхнал при фаталния инцидент във ВМЗ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.