Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зодиите, които имат най-много мозък в главата си, вие сред тях ли сте?
  • Новини

Зодиите, които имат най-много мозък в главата си, вие сред тях ли сте?

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
zidiadiasodoasd.jpg

Умни, реализирали се хора има родени под всеки един от 12-те зодиакални знаци, но представителите на някои зодии се отличават с особено висока интелигентност и голям умствен капацитет.

Вижте как са подредени те според зодиака по тези основни показатели.
„Рибите“ държат първото място като най-умни и мъдри, с изключително развито въображение; те почти винаги са прави и техните съвети, постулати и теории имат по правило, глобален характер. Типичен представител е великият физик Алберт Айнщайн, смятан за най-интелигентния човек в света.

Друг от най-изявените интелигентни хора, родени под този знак, е Стив Джобс (създателят на Apple); тук следва да добавим: Жана Д’арк, Мартин Лутер Кинг Младши, Уилиям Уилбърфорст, Роза Паркс, Оскар Шиндлер, Стив Джобс, Джейн Адамс, Стивън Хоукинг, Витолд Пилецки, Уилиям Кайл Карпентър…

На второ място са „Близнаците“, чиито ум и уста не спират да работят – те са истински факири при боравене с думите и проявяват полиглотски способности. Задават много въпроси, но обикновено се задоволяват с първия чут отговор, който премислят, достигайки сами до кардиналните житейски правди.

Не изпускай тези оферти:

Добри събеседници и слушатели, те държат на истината и винаги я търсят. Освен това са забавни, любопитни, новатори, нежни, страстни и умеят да вдъхновяват. Типични представители на тази зодия са:

Джони Деп, сър Пол Маккартни, Клинт Истууд, Боб Дилън, Джон Кенеди, Мерилин Монро, Джейми Оливър, Анджелина Джоли, Наоми Кембъл, Том Джоунс, Кайли Миноуг, Рихард Вагнер, сър Артър Конан Дойл, Пол Гоген, Жан-Пол Сартр, Ернесто Че Гевара, Муамар Кадафи, Анна Курникова, Щефи Граф, Винъс Уилямс, актьорите Григор Вачков и бате Климбо, мин. председателят Бойко Борисов…

Представителите на зодия „Рак“ са на трето място в класацията.
Те се силно паметливи и при това избирателно – анализират, селектират и помнят само важните неща. Това им помага лесно да се справят с всяка ситуация.
Обичат изкуството и често изразяват емоциите си с музика, рисуване или лирика.
Сред най-известните представители са принц Уилям, принцеса Даяна, Джордж Буш, Далай Лама, Силвестър Сталоун, Линдзи Лоун, Селена Гомес, Ралф Шумахер, Лионел Меси, Никол Шерцингер, Джесика Симпсън…

Четвъртото място е за представителите на зодия „Водолей“. Те са високоинтелигентни хора, изключително отдадени на работата си. Особено добре се развиват в професионален план; упорити и работохолици, те винаги успяват да доведат докрай това, за което са се захванали. Освен това са добри стратези – независимо от ситуацията, в която могат да попаднат – винаги намират дипломатичен изход.

Родени под знака Водолей са: Джина Дейвис, Арен Рубен, Миша Бартън, Никола Саркози, Адам Ламбърт, Опра Уинфри, Елена Папаризу, Роби Уилямс, Лоренцо Ламас, Парис Хилтън, Мат Дилън, Роналдо, Княгиня Калина Дженифър Анистън, Шакира, Джъстин Тимбърлейк, актрисата Стоянка Мутафова, известните футболисти Христо Стоичков и Димитър Бербатов. А попадате ли и вие всред тези богоизбрани с най-висок интелект?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъдри съвети от Ванга, които всеки трябва да знае: Не искайте много – не можете да му платите цената
Next: Наближава Бъдни вечер, а леля ми всеки път прави содената питка хем да е постна, хем да е бухнала в тавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.