Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?
  • Новини

Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvfkbkfgbkgfkbgf.png

Зрителите останаха много разочаровани от спирането на куизното шоу „Кой да знае?“.
За кратко време то се превърна в едно от най-любимите и забавно предавания в родния
ефир. Макар в началото да бе посрещнато с голяма доза скептицизъм, брилянтните
актьори Милица Гладнишка, Александър Кадиев и Христо Пъдев успяха много бързо
да променят това мнение.

 

Тръгна малко плахо и сковано, отнесе много критики, най-вече заради водещия,
но пък завърши с фойерверки. „Кой да знае?“ беше като подгряваща „група“ за всички
риалити формати, които стартират тази седмица.

 

 

 

Защо спирате това прекрасно предаване. С нетърпение чакахме да стане 20ч и да
го гледаме с най-голямо удоволствие.

 

Моля ви за следващия сезон да не нагласяте нарочно резултатите, така че все да
са почти на равно и в последния момент да се обърнат за сметка на отборът, който
губи и други такива плоски номера. Иначе Милица е много чаровна и очевидно знае
доста, дори когато натиска грешен бутон.

 

 

Жалко , че свърши ! На мен ми харесваше, хем забавно, хем се научаваха доста
любопитни и интересни неща!

Много забавно и развлекателно предаване! Толкова ми е приятно и разтоварващо
като Ви гледам! Много съжалявам, че го спирате и го замествате с „Денсинг старс“.
Предаване, което не харесвам особено!

 

Страхотен екип ❤️! Забавлявах се искрено, а не бях гледала телевизия от години!
Дано има продължение и непременно с Милица и Пъдев! Рядко добра комбинация!

Дано да има 2 сезон много интересно предаване!

Едно от най-забавните, най- свежите и интересни формати ! Поздравления за прекрасните
Милица,Христо и Сашо! Ще ни липсват! Дано има продължение!!!

 

 

 

Дори самият Сашо Кадиев не е наясно, дали това шоу ще продължи.

Това беше „Кой да знае“ за днес и за едно известно време напред. Бъдете с нас
и следващият път, когато и да е това. Защото просто наистина се забавлявахме.
Аз бях и все още съм Сашо Кадиев. Благодаря на нашите капитани и на публиката.
Без вас научаването на толкова безсмислени знания нямаше да е толкова приятно.
До скоро! Чао!

 

В последния епизод до Милица и Христо застанаха техните половинки – актьорът
и певец Иван Велчев и актрисата Цветина Петрова.

Последният победител в „Кой да знае?“ стана отбор „Пъдеви“.

 

Сашо Кадиев остава в ефира на БТВ, като ще бъде капитан на един от двата отбора
в новото предаване „Аз обичам България“, което стартира следващата седмица. „Скоро
ще почна даже да водя и новинарската емисия“, пошегува се на финала

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
Next: Баща на абитуриентка проплака от цените на роклите, за тези пари по-добре да ѝ купи една кола!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.