Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг
  • Новини

Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
cscsdxasxsafdsgfdg.png

Първото емоционално изпитание за двойките в „Един за друг“ дойде с момента на избора кой да си тръгне от шоуто едва една седмица след влизането във вилата на любовта. Последните в класацията двойки Галена и Петър и Христина и Ивайло се изправиха едни срещу други, борейки се за благословията на останалите участници. Всички те са заедно едва от няколко дни, но мисълта, че ще се разделят с някой ги разтърси здраво и всички ревнаха без изключение.

Галена успя някак да им грабне сърцата с чистото си непринудено поведение и лъчезарно излъчване. В конкурентната двойка симпатиите бяха насочени към половинката на Ивайло Христина. Мъдра, балансирана, спокойна и умна жена, за която мнозина се питат какво прави с такъв мъж до нея.

 

Името Ивайло Герасимов нашумя покрай скандалите в един от сезоните на „Фермата“ и там, неговата коалиция с Мартина и сие остави отвратително впечатление у зрителите.

Виждаме, че промяна у него няма, единствено половинката му опитва на моменти да го озапти, да не говори излишни приказки, които не го поставят никак в добра светлина.

Ивайло бе абсолютно сигурен, че победата им в първото гласуване е в кърпа вързана.

Очаквам разликата да е сериозна в наша полза.

Много ми харесва колко си сигурен, бе първият опит на Христина да го приземи.

Когато видя накъде отиват нещата, набеди останалите, че виждат у него сериозна конкуренция и се опитват да го елиминират.

 

Не можеш да говориш така, скастри го отново Христина, не им е лесно, аз вярвам на всички.

Хора, които са ми обяснявали как са ми станали приятели след три нощувки, вярвам само на делата, си каза думата Ивайло и стана ясно, че ще има едно наум за тези, които не ги подкрепиха.

Иво беше сигурен, че оставаме и той обича когато е под емоция да пресолява манджата, така че нормално е да говори такива неща.

Накрая обяви жена си за наивна, че вярва на хората. Но зрителите също се изказаха за неговата персона.

Продукцията много хитро ги накара да си покажат с гласуването предпочитанията,да вкарат интрига и да ги противопоставят.А това реване беше като на фатално сбогуване-чак пък толкова да са се сближили.Нали знаят правилата .Да се борят за точки,а не да разчитат на милостта на другите.

 

Ивайло е отвратителен . Още във Фермата си показа злия характер . Опитва се да се прикрива , но безуспешно .

О не, този лаладжия започнаха да го бутат напред. Той каза нещо за някои двойки, има си едно на ум и ще започне да си отмъщава.

Ще си го тикате напред Ивайло.
То се вижда колко много време му отделяте- другите не могат се вредят имената да си кажат от него, че да ги запомним.

Жалко… Трябваше да си тръгнат, много самочувствие в този момък, много нещо…

Христина е страхотна! Изключително зряла, интелигентна. Ивайло е нагъл, с високо самочувствие без грам покритие! Добре че е тя да балансира двойката и да го кара да изглежда по-добре когато е с нея. Ако останат по-напред в предаването ще е именно заради нея!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Халваджиян емигрират в Италия, у нас не се чувстват добре
Next: Само на 49. Отиде си голяма звезда и обичан от всички актьор

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.