Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява
  • Новини

Зрителите видяха нещо странно със Сашко при първата му поява

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
zrtiatletlasltaslt.jpg

Кадри Нова ТВ

Драмата със Сашко се превърна в риалити шоу. Повечето хора дават уж загрижено мнение, но истината че за тях случаят си е поредния сеир.

След мъчително деветдневно издирване и толкова престой в болницата Сашко се прибира у дома.

Вече е много по-добре. Той ходи повече, в добро настроение е, рисува. Първата му рисунка беше нещо като огньове, дървета, храсти. Чете книжки за вълшебната гора, сподели бащата на момчето Александър Цветанов.

Не изпускай тези оферти:

Много доброволци, полицаи, водолази, планински спасители търсиха денонощно детето. На всички тях бащата е безкрайно благодарен, че не се отказаха, имаха вяра и продължиха докрай.

Аз самият си имах убеждението, че е жив и трябва да го намерим, обясни той. Разследването продължава и те ще установят дали е имало външна намеса в изчезването му. Аз четох през тези дни за други деца с подобен проблем, че също са издържали. Сашко е герой.

 

Бащата сподели още, че никой не го е заплашвал и искал откуп от него. Детето е било дехидратирано и много гладно. Цветанов сподели, че искал банани, баница, кроасани.

Много хора искрено и от душа се радват за щастливия завършек на това приключение за Сашко.

Браво. Радвам се за Саши, той стана герой и накара добрите хора да се сплотят и с болка и молитви го измолиха пред Бог да го спаси.Жив и здрав да си Саши и никога да не се случва това,което ти се случи мило дете на теб и на никой по света. Бъди благословен от Бог и хора.

Други все още не са убедени, че това не е нагласено и няма намеса на външни хора, че и извънземни.

Не знам какъв герой е Сашко и какво геройско извърши, герои са тези които девет дена непрекъснато го търсеха включително и кучетата

 

Хубавото от всичко че детето е намерено и е живо и здраво но бащата няма как да не знае как е изчезнал Сашко и го няма толкова дни,това не е игла че да я загубиш

Нещо го тормози това дете!? Щом може да говори, дано каже нещо на татко си!!! Или да нарисува нещо! Да не е заплашено детето от хората, които го бяха отвлекли????

По лицето му на снимката личи много, че го тормози нещо!? Милото, не трябва да се страхува, а да каже. Да има човек винаги със него и на училище,в къщи и на разходка,за да е спокоен! Да е жив и здрав и да се успокои вече,да си почине в къщи!

Нищо такова не е преживял, не го ли разбрахте?! Това е вашата душа, а не неговата. Той се е крил от спасителите и е бил много щастлив. Той е като планинарите – знам го от собствен опит. Животните са подобни – няма никакъв страх.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена почина при катастрофа! Оказа се, че брат й я е убил
Next: Невероятна история с раница, натъпкана с десетки хиляди лева и забравена днес от бизнесмен в Благоевград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.