Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова
  • Новини

Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
radavascakscaksoav.jpeg

Прави впечатление, че дъщерята на Марта Вачкова се е променила до неузнаваемост, което кара мнозина да се запитат какво се случва.

25-годишната Рада Миладинова е отслабнала драстично и се е разхубавила. Казано с други думи се е превърнала в красива млада дама.

Това става ясно от публикуваните от нея последни снимки в социалните мрежи.

От пухкавото мургаво момиченце, което бе Рада преди години, не е останала и следа. Лицето й е направо изваяно, а интересното е, че дори не е толкова смугло, както преди.

Не изпускай тези оферти:

Несъмнено промяната, която е настъпила при нея е огромна. Тя самата я вижда повече от добре и не крие, че е много щастлива от този факт.

Запознати с промените на щерката на Марта Вачкова разкриват, че тя е променила изцяло хранителния си режим и именно това е причината за рязкото й вталяване.

Рада пък е повече от горда от постигнатите резултати и дори вече е заобичала новата си визия.

Талантливата млада наследница разсъждава, че всяка жена има правото на желаните от нея промени. За нея е от огромна важност човек да харесва себе си. твърди обаче, че е добре хората да запазят своите отличителни белези, а не да се стремят да изглеждат еднакво.

Тя е от малцината на тази възраст, които предпочитат да ходят в напълно натурален вид, вместо да се маскират зад тонове грим.

Още клюки:

Щастието в дома на Николаос Цитиридис и Боряна Братоева може съвсем скоро да се изпари. Причината е в различията относно близкото бъдеще, което двамата имат.

В крайна сметка разликата във възрастта, за която и двамата смятаха, че не е фатална, може да даде необратими последствия. Актрисата е на 33 г. и вече е напълно готова да има бебе, даже считала, че закъснява.

Нико обаче е още на 28 г. и считал, че е млад за отговорността да бъде родител.

Скандалите в двойката в последно време зачестили, защото звездата от „Съни бийч“ искала да започнат опити за бебе, докато тв водещият все още не бил готов и искал да изчакат още година-две.

Стигнало се дотам, че Боряна в прав текст съобщила на полугръка, че ако не забременее час по-скоро от него, ще го напусне. Очаква се това да убеди шоумена и той да стане баща.

Николаос бил направо луд по актрисата. Тя го командвала напълно и той нямал нищо против. Единственото им различие било относно това кога да имат дете.

Любовта между двамата датира от около година и половина. Говори се, че Боряна е имала гадже, когато се е запознала с Нико, но го е напуснала, за да падне в обятията на комика.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча
Next: Младоженци се разведоха два часа след сватбата

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.