Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова
  • Новини

Зрителите в шок! Нещо неузнаваемо се случи с дъщерята на Мартина Вачкова

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
radavascakscaksoav.jpeg

Прави впечатление, че дъщерята на Марта Вачкова се е променила до неузнаваемост, което кара мнозина да се запитат какво се случва.

25-годишната Рада Миладинова е отслабнала драстично и се е разхубавила. Казано с други думи се е превърнала в красива млада дама.

Това става ясно от публикуваните от нея последни снимки в социалните мрежи.

От пухкавото мургаво момиченце, което бе Рада преди години, не е останала и следа. Лицето й е направо изваяно, а интересното е, че дори не е толкова смугло, както преди.

Не изпускай тези оферти:

Несъмнено промяната, която е настъпила при нея е огромна. Тя самата я вижда повече от добре и не крие, че е много щастлива от този факт.

Запознати с промените на щерката на Марта Вачкова разкриват, че тя е променила изцяло хранителния си режим и именно това е причината за рязкото й вталяване.

Рада пък е повече от горда от постигнатите резултати и дори вече е заобичала новата си визия.

Талантливата млада наследница разсъждава, че всяка жена има правото на желаните от нея промени. За нея е от огромна важност човек да харесва себе си. твърди обаче, че е добре хората да запазят своите отличителни белези, а не да се стремят да изглеждат еднакво.

Тя е от малцината на тази възраст, които предпочитат да ходят в напълно натурален вид, вместо да се маскират зад тонове грим.

Още клюки:

Щастието в дома на Николаос Цитиридис и Боряна Братоева може съвсем скоро да се изпари. Причината е в различията относно близкото бъдеще, което двамата имат.

В крайна сметка разликата във възрастта, за която и двамата смятаха, че не е фатална, може да даде необратими последствия. Актрисата е на 33 г. и вече е напълно готова да има бебе, даже считала, че закъснява.

Нико обаче е още на 28 г. и считал, че е млад за отговорността да бъде родител.

Скандалите в двойката в последно време зачестили, защото звездата от „Съни бийч“ искала да започнат опити за бебе, докато тв водещият все още не бил готов и искал да изчакат още година-две.

Стигнало се дотам, че Боряна в прав текст съобщила на полугръка, че ако не забременее час по-скоро от него, ще го напусне. Очаква се това да убеди шоумена и той да стане баща.

Николаос бил направо луд по актрисата. Тя го командвала напълно и той нямал нищо против. Единственото им различие било относно това кога да имат дете.

Любовта между двамата датира от около година и половина. Говори се, че Боряна е имала гадже, когато се е запознала с Нико, но го е напуснала, за да падне в обятията на комика.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изпратих децата си да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча
Next: Младоженци се разведоха два часа след сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.