Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите не вярват: Стани богат прецака играта напълно
  • Новини

Зрителите не вярват: Стани богат прецака играта напълно

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
wqrsdfgsdgdfgfd.png

Новият сезон в „Стани богат“ започна с изненада, за която зрителите бяха частично информирани от анонсите за предаването, които вървяха в последните дни.

 

Става дума за чисто нов жокер, който носи името „Помощ от приятел в студиото“. Според новия регламент всеки участник е придружаван от свой човек, който стои в публиката и при нужда го вика, за да му помага при търсенето на отговора.

От анонсите обаче така и не бе станало ясно, че този жокер идва на мястото на друг, който е пратен в историята.

Става дума за „Помощ от публиката“, който вече няма да бъде на разположение на участниците.

 

Този жокер, който е въведен от самото начало на „Стани богат“, категорично бе най-полезният за играчите.

Тъй като почти винаги им помагаше за верния отговор.

Както е известно, предаването се излъчва в много държави и във всяка от тях се решава от продуцентите на местно ниво дали да ползват някои различни правила, главно жокери. Пример за това е „Стани богат“ в Сърбия, където има жокер „Смени въпроса“.

 

Първият участник в новия сезон днес бе Стефан Михайлов, който бе представен като архитект с българска диплома и специализация в Германия. „Започва успешно в бранша, но желанието за собствен зелен бизнес надделява и днес управлява няколко дейности, всички свързани с електромобилите“, разкри водещият Михаил Билалов, а самият Стефан призна, че от дете мечтае да седне в стола срещу него.

 

След като отговори на въпросите за първа сигурна сума, той се справи и със следващото питане, посочвайки за верен отговор „Полша“, след като чу:

„С нападението над коя страна започва Втората световна война?“

Следващият бе „На мястото на коя древногръцка колония няма днешен български черноморски град?“

– Аполония, Анхиало, Одесос или Истрос. Михайлов се двоумеше между Анхиало и Истрос и затова използва жокер „50:50, който го насочи към верния отговор – Истрос.

 

„Кой спорт през 2011 г. е направен задължителен учебен предмет в арменските начални училища?“, попита след това Билалов.

След минутка-две размисли Стефан избра правилно „Шахмат“ в конкуренцията на „Борба“, „Футбол“ и „Конен спорт“.

 

След това участникът заключи 3000 лева като втора сигурна сума, а питането бе:

„Кои животни в Англия и Уелс по закон принадлежат на британския монарх?“

Вариантите бяха Пчелите, Кучетата корги, Лебедите и Лисиците.

 

Стефан се насочи към лебедите, но реши да привика приятеля си в студиото Кристиян, използвайки го за жокер.

Той застана прав до него и двамата започнаха да разсъждават. Оказа се, че Кристиян е бил в Англия и сподели своите впечатления по отношение на запитването.

 

Помощникът посъветва участника да се довери на първоначалната си интуицията с лебедите, Стефан го послуша и това бе вярно решение.

 

„Събирането на какви вещи, които не се използват веднага, се отбелязва с японската дума цундоку?“ бе питането за 5000 лева, а вариантите – Автомобилни гуми, Книги, Презервативи и Телевизори. Участникът прибегна и към последния си жокер – „Обади се на приятел“, и звънна на Цветелина Радева от София, която правилно го насочи към книги.

 

Въпросът за 10 000 лева бе „Къде се използва Скалата на Глазгоу?“ – в медицината, в метеорологията, в строителството или в кулинарията.

Михайлов заложи на метеорологията, но верен отговор се оказа медицината и така той падна на 3000 лева.

Любопитното е, че жокерът му от публиката Кристиян разкри пред Билалов, че е знаел верният отговор тук.

 

Въвеждането на новия жокер или по-скоро махането на досегашния не бе прието добре от част от публиката, съдейки от коментарите във фейсбук страницата на „Стани богат“:

„Много е тъпо да няма „Помощ от публиката“.

„И нито дума, че махат „Помощ от публиката“. С новия жокер се запълва много време…“

„И на мен не ми допада!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова с тежко решение след смъртта на баща си
Next: Какво се случва в Гърция? Масова стрелба, има много убити в Атина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.