Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите отново бесни на водещия на Стани Богат – Билалов, описват го като абсолютно непоносим, искат да си ходи!
  • Новини

Зрителите отново бесни на водещия на Стани Богат – Билалов, описват го като абсолютно непоносим, искат да си ходи!

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
sdfpkklsdfkgkreogergdf.png

За пореден път с поведението си Михаил Билалов успя да вдигне кръвното на голяма част от зрителите на предаването. Повод за това бе участието на пенсионера Методи Иванов от село Кошарево.

Билалов представи Иванов като пенсионер, който обича фолклора и който от 1965 година към момента не е пропуснал нито един кукерски фестивал. За него още каза, че никога не е напускал пределите на България, но благодарение на предаването „Стани Богат“, той обикалял целия свят.

Гостът изглеждаше видимо притеснен още в началото и по време на играта си. Още на един от лесните въпроси Билалов се опита да „повърти на шиш“ госта си. Продължи с това, че чувствал малко напрежение.

Методи Иванов реши да заключи сумата от 1500 лева, а въпросът за втората му сигурна сума бе „Скандал с какво докара до оставката на президента на испанската кралска футболна федерация Луис Рубиалес през 2023 година?“ – Възможните опции бяха Уговорени мачове, Корупция, Целувка или Незаконен парцел.

И тук зрителите забелязаха как Билавов прекали с реакциите си и как притиска участника да даде отговор. Участникът сподели, че клони към отговор C – Целувка, който бе и верният отговор, само че Билалов успя да го разколебае и го подтикна да прибегне към жокер.

Точните реплики без редакторска намеса: „Към „С“? Да е цункал някой? Обаче защото си малко безмълвен човек, ще те помоля малко на глас да помислиш. Кажи една дума. Само една! Ако кажеш две, вече…“, продължа с гаврата водещият Билалов, а възрастния човек не сподели нищо в следващите няколко секунди секунди, защото се стараеше видимо да вникне и да поразсъждава върху въпроса. Билалов обаче продължи : „Разбрах! Бъбрив си, а? Вкъщи кой приказва?“

На този въпрос, с усмивка на уста Методи Иванов отвърна, че жена му повече.

„Аз мога и аз да продължа да приказвам, два вица мога да кажа“, продължи водещият с усмивка, а участникът на стола срещу него – Иванов потърси избавление от неловката обстановка, искайки жокер. Той реши да позвъни на своя син Стойчин Методиев, който му потвърди и верния отговор на въпроса.

Именно това поведение на водещия предизвика остра вълна от реакции в социалната мрежа. По-голямата част от почитателите на предаването са категорични, че Билалов е непоносимо гнусен в държанието си към някои участници, докато на други дори с лекота подсказва и насочва към верния отговор.

Категорични бяха, че водещият се е държал отвратително с Иванов.

Повечето зрители са на мнение, че напоследък самочувствието на водещия се е напомпало в повече, тъй като в началото когато е поел предаването не се е държал по този отвратителен начин. Дори търсят вина в целия екип, който стои зад предаването.

Относно триковете, с които подвежда участниците, зрителите са на мнение, че когато ги подвежда нарочно това е много грозно от негова страна.

Зрителите дори мислят, че е време медията да помисли за смяна на водещия, а с това и по-прецизни въпроси и отговори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чyйтe пeceнтa нa Toни Димитpoвa ĸoятo oбиĸoли cвeтa зa няĸoлĸo чaca
Next: Затворници разбили ключалка, за да спасят охранител, който получил инфаркт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.