Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди
  • Новини

Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
asdcskmdfvksfdkvkfdvfd.png

На 18 февруари (неделя) точно в 20:00 ч. по Нова тв стартира второто издание на „Като две капки вода за всяко дете“. Благотворителната вечер, която е в партньорство с УНИЦЕФ България, ще предизвика осем български звезди и осем талантливи деца да влязат в образ и да изпълнят любими песни с кауза – закрила на всяко дете от насилие.

Плътно до участниците ще бъдат водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро, а повече от звездно жури ще коментира представянето на дуетите.

Актрисата с номинация за „Оскар“ за „Най-добра актриса в поддържаща роля“ – Мария Бакалова, актрисата и национален посланик на УНИЦЕФ България – Елена Петрова, легендарният футболист – Христо Стоичков и продуцентът на най-доброто шоу за имитации „Като две капки вода“ – Магърдич Халваджиян, ще заемат местата на жури в специалната благотворителна вечер на предаването.

На 18 февруари готови за преобразяване ще бъдат и любимите звезди – Софи Маринова, Марги Хранова, Михаела Маринова, Миро, Владо Михайлов, Славин Славчев, Веско Маринов, Александър Сано и техните малки партньори.

Всеки зрител ще може да се включи в каузата и да дари онлайн или чрез СМС като гласува за любимия си дует. С помощта на набраните средства, УНИЦЕФ ще работи за разпространение на модела на центровете за деца и семейства, пострадали от насилие “Зона ЗаКрила“ в цялата страна, за превенцията и реакцията в случаите на насилие, сексуална злоупотреба и експлоатация на деца онлайн и ще продължи да обучението на специалисти в областта.

Ден по-късно, на 19 февруари от 20:00 ч., започва и дванадесетият сезон на едно от най-обичаните и гледани шоу формати в родния тв ефир – „Като две капки вода“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
Next: Скръбна вест: Голяма трагедия със 17-годишно момче, почина след футболен мач

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.