Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди
  • Новини

Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
asdcskmdfvksfdkvkfdvfd.png

На 18 февруари (неделя) точно в 20:00 ч. по Нова тв стартира второто издание на „Като две капки вода за всяко дете“. Благотворителната вечер, която е в партньорство с УНИЦЕФ България, ще предизвика осем български звезди и осем талантливи деца да влязат в образ и да изпълнят любими песни с кауза – закрила на всяко дете от насилие.

Плътно до участниците ще бъдат водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро, а повече от звездно жури ще коментира представянето на дуетите.

Актрисата с номинация за „Оскар“ за „Най-добра актриса в поддържаща роля“ – Мария Бакалова, актрисата и национален посланик на УНИЦЕФ България – Елена Петрова, легендарният футболист – Христо Стоичков и продуцентът на най-доброто шоу за имитации „Като две капки вода“ – Магърдич Халваджиян, ще заемат местата на жури в специалната благотворителна вечер на предаването.

На 18 февруари готови за преобразяване ще бъдат и любимите звезди – Софи Маринова, Марги Хранова, Михаела Маринова, Миро, Владо Михайлов, Славин Славчев, Веско Маринов, Александър Сано и техните малки партньори.

Всеки зрител ще може да се включи в каузата и да дари онлайн или чрез СМС като гласува за любимия си дует. С помощта на набраните средства, УНИЦЕФ ще работи за разпространение на модела на центровете за деца и семейства, пострадали от насилие “Зона ЗаКрила“ в цялата страна, за превенцията и реакцията в случаите на насилие, сексуална злоупотреба и експлоатация на деца онлайн и ще продължи да обучението на специалисти в областта.

Ден по-късно, на 19 февруари от 20:00 ч., започва и дванадесетият сезон на едно от най-обичаните и гледани шоу формати в родния тв ефир – „Като две капки вода“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
Next: Скръбна вест: Голяма трагедия със 17-годишно момче, почина след футболен мач

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.