Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите се влюбиха в Ергена след промяната: Много по-добре е от преди
  • Новини

Зрителите се влюбиха в Ергена след промяната: Много по-добре е от преди

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
errregasnassatas.png

Още след старта на втория сезон на риалитито „Ергенът“ интернет пространството и най-вече социалните мрежи се напълниха с коментари. Те са свързани главно с участничките, но зрителите не пропускат да изкажат и мнението си за Евгени Генчев, за чието сърце се борят дамите.

 

Той е напълно различен от Виктор Стоянов, който бе главно действащо лице в Сезон 1. Пианистът е с доста по-дълга коса, както и с брада, по-нисък е от предшественика си, а в първите излъчени кадри се долавя и че е по-притеснен.

Във втория епизод 33-годишният мачо се подстрига и оформи малко по-различна прическа. Това накара стоящите зад фейсбук страницата на риалитито да попитат зрителите с коя фризура им харесва повече Ергена.

Коментарите обаче не засегнаха само новата прическа на Евгени, а и външния му вид, след като той снощи се появи с костюм, но без риза като се виждаха част от окосмените му гърди.

Някои зрители правят и сравнение с Виктор Стоянов.

Ето и част от коментарите под една от публикациите във фейсбук страницата на „Ергенът“:

„Момчето е симпатично,чудя се кой му реши стайлинга ??? С потник и елек за костюм???“

„Най-ми харесва със сакото където му се виждат 80% от космалдаците, като част от цялостният дизайн и концепция идва, много добър избор! Другият път да се вижда всичко до пъпа, нека не бъдем консервативни киселяци“.

„По-добре целия с косми, отколкото да е по-епилиран от мен, като гол охлюв! Не знам каква е тази мода мъжете да са гладко епилирани!“

„Абе обръснете му главата, едни трайбъл татуси по ръките, една впита тениска на Филип Плейн, неколко липсващи зъба и ще се хареса на всички „дами“.

„Момчето не е грозно,но стайлинга му кърти просто“.

„Номер 2 Или дълга или много къса и тип „италиано“. С тази номер 1 сте сбъркали и то много, въобще не за него. Джентълмен от класа!“

„Как не са го взели още в „Боливуд“???“

„Прилича ми турски актьор,има хубави черти,но мисля че визията на Виктор отговаряше повече на концепцията на предаването0!Освен това е малко дребен и като застане до участничките,,се губи!“

„Добре, че има косми по ръцете иначе миналата година снимат ръцете на Виктор с някоя жена и не може да се различат кой кой е.“

„2. 💜 Къдриците му са богатство. Зорлем го правите да изглежда като всички хипстъри“.

„Много мъжествен, все пак трябва да има и физическите характеристики по които да се различава от тях.“

„Аз не виждам нищо лошо за прическата му хубаво момче е всеки си има собствен вкус“.

„Човекът има прическа на пианист“.

„Да вземе да се подстриже като хората и бръсне така ще изглежда по хубав“.

„Като пуделите, ако се постриже, ще ослепее. 🙂“

„Кой гледа прическата? Красив по природа!Такива топли очи има и такова мило излъчване… за разлика от повечето момичета там… Толкова злоба, простотия и пластмаса на едно място.. Ужас!“

„Развълнуван пианист…страхотно е момчето.Много по добре от предното дърво.“

„Фики ти ли си? 🤔“

Continue Reading

Previous: Митко Щерев пребори рака
Next: Продуцентите на Ергенът 2 са бесни, съпругата на водещия Наум Шопов – Теа издаде победителката?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.