Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрители искат спиране на Хелс Китчън по Нова тв
  • Новини

Зрители искат спиране на Хелс Китчън по Нова тв

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
dsfvfdkvfdkbgfbkgf.png

Кадри Нова ТВ

Явно новият сезон на готварското шоу Хелс китчън ще премине под мотото „кой може да спретне най-шумен скандал“ и то без никаква намеса от страна на шеф Ангелов.

 

Въпреки строгият му поглед и респектиращо поведение в кухнята на ада, вината не е негова. Участниците сякаш са подбрани кой от кой по-устат, със самочувствие и опити да надделее над останалите.

При така наречения „звезден отбор“ поне е ясно. Там всички са влезли с мисълта, че са важни, известни и разпознаваеми, но това се забелязва и у останалите уж влезли с идеята да научат нещо и да подобрят квалификацията си.

Грозни реплики се размятат пред цялото време, както между дамите, така и сред мъжете.

 

Коя си ти, че не разбрах др**ло?

Не можеш да ми говориш така, ти си колкото дъщеря ми.

И ти си колкото баба ми, ама нищо не казвам.

Мъжете стигнаха до закани за бой дори. Гатьо естествено се включва с обещанието да изкара всички „зъбки“ на опонента си.

Налага се дори шеф Ангелов да се намесва, за да охлади страстите между участниците.

Ако някой от вас е дошъл в тази кухня, само за да го дават по телевизията и да го види мама, има пълен картбланш да си тръгва веднага! Лигльовците – вън!

Нещо готвенето е на заден план, забелязаха и зрителите, по-скоро скандалите са на почит.

 

Аз виждам единствено абсолютен цирк и то пълен. Само некадърници…

Има всякакви представители на животинското царство.

Шеф Ангелов ако наистина иска лигльовците вън, значи трябва да махне 95% от тези индивиди. Напълно се убеждавам, че телевизията вече не е място където да се показват кадърни и можещи хора. За сметка на това там можем да видим много некадърници и палячовци… Много усилия хвърля продукцията за да ни убеди че трябва да подражаваме на тези вътре, ама не разбират че си вкарват автогол по този начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български мобилен оператор вдига цените от 1 март
Next: Шофьорите беснеят по бензиностанциите от новите цени

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.