Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим
  • Без категория

Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_19

Чудо невиждано – Ивана се събра с първата си голяма любов. Да, както можете да предположите, това е бащата на единствената й дъщеря Теодора.

Мнозина не вярват на очите си, защото отлично помнят, че Валентин Димитров изоставя певицата и детето им, заради чиста проба тъпотия – не му харесвало името на момиченцето, избрано от Ивана.

Самата тя е признавала неведнъж през годините, че тази постъпка на Вальо я е наранила дълбоко и че години наред не е можела да я проумее и да прости. И все пак го прави – след много време…

original%20(1)(149)

Днес двамата с Валентин се събраха, но не като двойка – парен каша духа и Ивана надали ще реши нещо подобно някога, а като родители на рожденичка. Теди имаше личен празник и двамата бяха до нея, за да й покажат любовта си, пишат от За Жената.

Ивана честити на дъщеря си и попита последователите си на нея, или на Валентин прилича повече Теодора. „Но много внимавайте какво ще ми отговорите, че да не се разправяме!“, смигна певицата на народа.

Всъщност това е един от малкото случаи, в които щерката на Ивана се появява публично в мрежата. За разлика от отрочетата на повечето ни известни личности, Теди е доста скромна, обрана и предпочита да стои далеч от  камерите, клюките и празните сплетни.

Continue Reading

Previous: Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора
Next: На 4 декември: Числото 4 ще даде отговор на молитвите на 4 зодии!

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.