През 2010 година България изгуби една от най-ярките си звезди – актьорът, певец и житейски философ Иван Балсамаджиев . Човек с много таланти, когото публиката и зрителите обожаваха.
С неговото име и глас свързваме култови ТВ-предавания като „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „С бъклица и дрян“.
Балсамаджиев издаде и книга озаглавена „Борбата със Злото в мен“.
През 2005 г. актьорът разбира, че е болен от рак на стомаха. Отиде си едва на 57 години в София. Но мъдрите думи , които остави след себе си, ще бъдат вечно живи в сърцата ни:
Не изпускай тези оферти:
Иван Балсамаджиев
„Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.
Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.
Практикувах 30 години йога, за да разбера, че съм тръгнал от краката за главата. Правех асаните много добре, но душата ми оставаше мирска – т.е. аз мразех, завиждах, притеснявах се, страхувах се. Докато е трябвало да бъде точно обратното – да подчиня всичко на Божията воля и оттам нататък асаните да са само средство, с което да насочвам енергията. Защото човек може да стигне до просветлението и в момента, в който мие чинии, например.
Има една притча: Перачка на чаршафи на Ганг се обърнала към Буда и го попитала как да достигне просветлението. Той й казал: „Ами наблюдавай ръцете си, докато переш.“ Т. е. удовлетворението, приемането. Това като че ли е в основата на всичко.
Източните учения са в моето съзнание от 14-годишен. И разбрах, че не прочетеното и наученото променя, променя начинът на живот. Стига сме учили и чели, стига сме вярвали на гурута! Буда е казал: Не вярвай на пророци, не вярвай на написано, не вярвай на учители, не вярвай на постулати, независимо от това, че идват от древността. Провери всичко сам и се увери, че това е част от истината!
Най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, завист и омраза. Защото какво е алчността – страх от това да не останеш гладен. А какво е завистта – страх от това, че някой успява, а ти – не. Ами омразата какво е – страх някой не получи това, което смяташ, че се полага на теб.
Болните амбиции раждат страстите, а пък страстите рушат.
Не си струва човек да живее заради голи амбиции и в гонене на материалното.
Петролът, кюмюрът, жълтият метал, финикийските знаци разделят брат от брата. Затова не трябва да обръщаме внимание на материалното, не трябва да си правим идоли. Не трябва да сме гадни, зли, алчни. Не трябва да мразим, не трябва да се гневим.
Трябва да отворим любовта, а не да я демонстрираме лицемерно. Да я дочакаме спокойно и добронамерено. Да й позволим да дойде. Като знаем, че тя идва не в озъбения, наежен и бодлив таралеж, а в мекотата на птичите крила, в онова, което ни дава обятието.
Живея с широко отворени очи, наблюдавайки света, без да го изследвам. Но му се дивя! Мъча се също така да си давам отговори. На човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други.
Бог е един. Той Е. Пътищата към него са много. Религията ти помага да погледнеш към себе си. Да откриеш Бог вътре в теб. Религията е послание, спуснато отгоре, за да бъде човек по-добър, по-състрадателен. За да бъде повече Човек.
Вярвам в прераждането. Чувал съм, че на някой от вселенските събори християните са отстранили от Библията тези пасажи. Не знам дали това е така. Но ми се струва по-логично да има прераждане. Иначе не мога да си обясня защо един добър човек страда.
Защо един интелигентен човек е хром. Достигнах до въпросите какво е оттатък, когато най-добрият приятел на моя син почина. Тогава си помислих: „Добре, защо това 6-годишно дете напусна този свят и остави моето без приятел?“. Зарових се в духовните книги и разбрах, че така му е било писано. Дошло е за кратко, за да изпълни мисията си на земята и да продължи към следващия живот. Защото, според някои учения, ние сами избираме съдбата си тук, за да научим уроците, които са ни необходими за нашето израстване.“
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: