Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Георгиев от Добрич окоси и почисти около блока си, а съседи извикаха полиция – нарушавал им спокойствието
  • Новини

Иван Георгиев от Добрич окоси и почисти около блока си, а съседи извикаха полиция – нарушавал им спокойствието

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
ivanvnanewwwd.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

История, разказана във фейсбук от Иван Георгиев от Добрич, предизвика стотици коментари в социалната мрежа. Става въпрос за проявена инициатива, за сторено добро, прието от съседи….с обаждане в полицията. Историята на Иван показва как правиш нещо полезно, а после си удряш главата в стена от неразбиране, дребнавост, нежелание да се прогледне отвъд собствената кочина.

 

Иван Георгиев скоро ще навърши 31 години. Връща се от чужбина в родния си град. Вместо да отиде на море, както всички останали, решава със свой приятел да окоси и почисти междублоковото пространство, където живее. Адресът е ул. „Стоил Войвода“ 16 – това е една от кубинките до Хуманитарната гимназия, обясни пред Про Нюз Добрич Иван.

 

„Реших да остана и да свърша нещо, което не е само за мен, а е за всички комшии и не само за тях, а за всеки, който поради някаква причина мине оттам да му е по приятно. Обадих се на мой познат, той дойде с машинка да окосим тревата, която е като все едно сме в джунгла, и да изчистя всякакви боклуци, хвърлени от здраво мислещи хора. В крайна сметка от малкия периметър събрах 4 чувала с всякакви хартиени и пластмасови боклуци. Приключихме малко след 14:00 часа и се спряхме да изпушим по една цигара. Дойде мой комшия, поздрави ме за добре дошъл, каза „браво“ за това което правим, защото той вече е на възраст и му е по-трудно. Обсъдихме и други неща, които може да направим за по-приятнo задблоково пространство“, разказва Иван.

 

И какво се случва – пристига полицейски автомобил, полицаите питат кой коси и му искат лична карта. Оказало се, че съседи са звънили да се оплачат, че им се нарушава спокойствието след 14.00 часа – както е известно, според наредбите вдигането на шум от 14.00 до 16.00 часа е забранено.

 

Автопатрулът с четиримата полицаи пристигнал в 14.20 часа. „Само мога да кажа едно – на полицаите им стана неудобно, бяха възмутени, че се отзовават на такъв сигнал и се зачудиха какви комшии имам, след като това, което правя, е за всички… Да, може да сме минали часа, в който трябва да се пази тишина, но това толкова голям проблем ли е, като се има предвид за какво е бил този шум…. Мислите оставям на вас, накъде вървим, как мислим и какво се случва с нас самите като хора…“, написа Иван.

Иван е работил за словенска фирма в различни държави в Европа, предимно в Германия. „Там също си чистят пред къщите, но там хората повече се подкрепят и си помагат, има повече уважение един към друг, отколкото при нас. Мисля, че през последните години българите се озлобиха – може аз да съм зле, ама ти да си два пъти по-зле. Не си помагаме толкова, колкото преди. Нашите баби и дядовци имаха житейски ценности и не бяха такива. Имало е повече уважение като хора, като комшии, повече помощ, семейни ценности“, смята младият мъж.

Въпреки неприятната случка, той иска още да помага, защото има какво да се прави. „Дерето трябва да се почисти, има прораснали храсти и дървета. Имаме детска площадка, която също има нужда от ремонт, но няма никаква реакция от общината. Ние имаме лампи, които сме слагали за допълнително осветление около блока, защото са ни разбивали коли, имало е опити да разбиват мазите“, казва Иван.

 

Споделя, че опитът му досега го е научил, че кой с каквото може, макар и с малко, трябва да помага. Защото не се знае нашето малко колко е голямо за другия човек.

Българинът си има поговорки за подобни истории – „Направи добро, па го хвърли на смет“, „Не прави непоискано добро, защото ще ти отвърнат с ненавист“, „Няма ненаказано добро“. Но също и „Стори добро, за да стане повече“ – какъвто е ценностният код на този млад добричлия.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кристалина с много сериозно предупреждение към България
Next: Скръбна вест: Отиде си любима на поколения певица

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.