Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Гешев го съобщи: Атака срещу държавата! Ето кои институции са засегнати и какво се случва
  • Новини

Иван Гешев го съобщи: Атака срещу държавата! Ето кои институции са засегнати и какво се случва

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
geshasvasvas.jpg

„Държавните институции са подложени на атака вероятно от руски хакерски групи. Прокуратурата, заедно със службите за сигурност, ще защитят българския национален интерес и този на европейските ни партньори от зловредно влияние“. Това написа главният прокурор Иван Гешев в профила си в Twitter.

Днес преди обяд интернет страницата на Администрацията на президента стана обект на масирана DDoS атака, свързана със забавяне или временно ограничение на достъпа до сайта, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Началото на хакерската атака срещу български сайтове е от град Магнитогорск в Руската федерация, обяви заместник-главният прокурор Борислав Сарафов на пресконференция на прокуратурата по повод хакерската атака отпреди няколко часа.

Той каза, че все още не е ясно дали става въпрос за един хакер или група хакери, както и дали някой просто си играе, което е малко вероятно, посочи Сарафов.

Не изпускай тези оферти:

Главният прокурор Иван Гешев каза, че по случая работят Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“, както и специално създаденото подразделение „Киберпрестъпления“ към Националната следствена служба.

Софийската градска прокуратура (СГП) съобщи, че се е самосезирала във връзка с разпространената информация за хакерска атака срещу български сайтове. Прокурор в СГП незабавно е разпоредил извършването на проверка по наличната информация.

Проверката е възложена на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР. След приключването ѝ материалите следва да бъдат докладвани в СГП за преценка на събраните данни и наличието на основания за образуване на досъдебно производство.

Преди това руски хакери, нарекли себе си We are killnet, заявиха в Telegram, че ще атакуват сайтове на български институции, медии и фирми.

„За предателството на България пред Русия и доставка на оръжие за Украйна правителството на България се осъжда на мрежов крах и позор!“, пише съобщението на хакерите.

Хакерската атака е била предприета и срещу сайтовете на Министерството на финансите, Външно министерство, както и на Министерски съвет, Министерството на отбраната, на здравеопазването. Пострадали са и сайтовете на летищата у нас.

Руски хакери, нарекли себе си We are killnet, твърдят, че са свалили наши сайтове. При сайта на президентът наистина има проблем, но правителствените работят, макар и със затруднения.

От ГДБОП потвърдиха, че работят по хакерска атака. Тя е от типа DDoS – разпределителна атака за отказ от услугата. При нея от заразени устройства се правят милиони заявки в секунда към даден сайт. Той не може да ги изпълни и едва малцина успяват да влязат. Такива атаки рядко продължават над 12 часа, щетите са само пропуснатите ползи.

Причината сайтовете на правителството да издържат парадоксално е стара руска атака. През 2015 година по време на местните избори сайтовете на ЦИК, МВР и други правителствени институции бяха блокирани от милионите заявки. Затова след атаката се сдобиха със защити. Смята се, че зад тогавашното хакване седи близката до ГРУ хакерска група Fancy Bear.

Атаката е заради предателството на България към Русия и доставки на оръжие за Украйна, твърди хакерската група.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители потънаха в скръб! Бебето им загина на първата си разходка
Next: Пламъци край Варна! Предаваме от горещата точка между Бенковски и Здравец, няма гасене

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.