Иво Сиромахов е български писател, сценарист, актьор, драматург, телевизионен водещ. От май 2000 г. работи в “Шоуто на Слави” в бTV и в телевизия “Седем осми”.
Роден е на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, магистър по театрална режисура. В периода 1994-1996 г. е режисьор в “Малък градски театър зад канала” и Театъра на българската армия.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник “24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел “Култура”.
По театралните сцени са поставяни пиесите му “Българско криминале”, “Операцията” “Островът” и “Любовни истории”.
През 2021 г. заедно с режисьора Златомир Молдовански основава продуцентската компания “БГ комедия”. Компанията създава театрални спектакли, в които участват някои от най-изявените български актьори. Фокусирана е върху съвременната драматургия, емоционалния театър и интелигентния хумор.
Предлагаме ви част от споделеното от него в подкаста “Зад кадър” на YouTube канала Lyubomir Filipov.
– Иво, твоят път с писането и четенето от училище ли още започна?
– Не, започна от вкъщи. Имах късмета да израсна в семейство, където и двамата ми родители бяха много четящи хора. Бяха инженери, имахме голяма библиотека у нас с над 1000 книги. Бяха хора, светла им памет, които четяха, вълнуваха се, ходеха често на театър, кино, вкъщи постоянно се обсъждаха различни теми и някак си естествено в мен се породи любопитството към книгите. Защото видях, че щом майка ми и баща ми го правят с такова удоволствие, може би е нещо интересно. И лека-полека аз открих, че това е един свят, в който можеш да се чувстваш много добре, да избягаш от действителността, която на никой от нас не му харесва
– Влизаш в “Шоуто на Слави” преди 24 години и ставаш главен сценарист.
– Точно такова понятие няма при нас. Ние не се делим на малки и големи сценаристи. Има отговорник за деня. Нещо като редактор – събира темите, уговаря скечовете, връзка с госта. Това е работа, в която зависиш от много хора. Сложна е тази машина, когато всеки ден започваш от нула и изграждаш докрай. Не можеш да кажеш: абе днеска не съм на кеф и няма да правим нищо. А и ти не пишеш със своите собствени думи, а с думите на друг човек. И това нещо трябва да е остроумно, трябва да е забавно, което е още по-сложно. И не може всеки ден да е забавно… От много фактори зависи.
– Как се прави предаване в продължение на повече от 20 години и то да е забавно?
– Не знам дали още е възможно това. Беше възможно по онова време. Публиката и очакванията на хората вече са други. Тогава нямаше и конкуренция. Имаше БНТ, бТВ и няколко кабеларки. Много малко хора имаха компютри вкъщи, нямаше такива мобилни телефони, нямаш такъв достъп до интернет. Ситуацията беше такава, че телевизията беше основен източник на информация. Филмите бяха в телевизията, забавлението беше там. Сега всичко е различно. Затова ако някой ми каже, че иска да почне такова тв шоу сега и примерно 5 години да го прави, бих го посъветвал добре да помисли.
– Водещ си на такова ежедневно шоу.
– По неволя, от зор. Слави каза преди три години: айде ще водиш няколко дни, след това айде до края на месеца и така вече повече от три години. Какво да правя (смее се).
– Как се подготвяш за предаването, как ти преминава денят?
– Най-вече се подготвям за интервютата, защото всеки ден гостуват различни хора по различни теми. Аз трябва да съм много добре подготвен кой сяда срещу мен и да имам ясна идея какво искам да го питам и какво искам да науча от него. Това е сложно, защото всеки ден са по двама-трима гости, но с различни професии, различни интереси.
Не мога да си позволя да седна и срещу мен да има човек, когото не знам какво да питам
Приемам го като неуважение към професията ми, телевизията, самия гост и себе си. Тази част ми отнема най-много време за подготовка. За хумористичната част се доверявам изцяло на преценката на сценаристите. Стремежът ни е да е максимално интересно, но и полезно. Не обичам предавания, които ей-така си минават. Искам поне една частичка да остане в съзнанието на зрителя.
– Какво мислиш за новините по телевизията?
– Да правиш новини е много скъпо нещо. За да правиш добра новинарска емисия, ти трябва да разполагаш с много голям екип, много средства и да си свободен.
Не можеш да правиш новини, ако мислиш политиците дали ще се обидят, еди-кой си какво ще каже, рекламодателите как ще реагират
Това съм го виждал във вестници – имаше уволнение на главни редактори, защото са настъпили корпоративен интерес. Да има добри новини, означава да има много пари и пълна свобода. Ако ги няма тези условия, няма добри новини.
– Къде в България го има?
– Никъде.
– Ти чувстваш ли се свободен?
– Аз се чувствам напълно свободен, защото досега в професията ми никога не съм имал сблъсък, опит някой да ми каже – прави нещо, което противоречи на моите разбирания и мислене. Давам си сметка, че съм късметлия в това отношение. Масово не е така и са много малко хората като мен. Но аз съм така устроен, не мога да работя по друг начин.
– Ти си един от най-острите критици на политиката в България. На всички, без изключение. Включително и на Слави и твоите колеги и приятели от “Има такъв народ”. Имало ли е случай някой да дойде от тях и да ти каже, че прекаляваш?
– Не е имало такъв случай. Ако има, аз просто ще си тръгна.
– А на теб кога ти остава време да изкарваш пари?
– Така като ме гледаш, изкарвал ли съм пари, на богат човек ли ти изглеждам (смее се). Никога парите не са били на преден план за мен. Винаги съм гледал на тях като на средство. Да имам пари да си плащам сметките, децата ми вече са изучени, аз не ламтя за много. Колко му трябва на човек? Има една приказка: ковчегът ремарке няма. Каквото и да изкараш като богатство, накрая ще влезеш там и ще хвърлят буците пръст отгоре.
Любомир ФИЛИПОВ
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: