Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иво Сиромахов: Родители, спрете да мрънкате! Децата ви са тъпи не заради училището, а заради вас
  • Новини

Иво Сиромахов: Родители, спрете да мрънкате! Децата ви са тъпи не заради училището, а заради вас

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
sisiosroro.jpg

Писателят и водещ на Шоуто на Слави“ по тв 7/8 Иво Сиромахов написа коментар в официалната си страница във фейсбук относно проваленото образование на децата и главния виновник за това.

Главният виновник за проваленото българско образование са родителите на учениците.

Напоследък те придобиха самочувствие, че могат да се месят в просветните дела, да държат сметка на учителите, да дават акъл какво да се учи и какво да не се учи.

Този кураж им дойде от фейсбук, където българите са най-умни и всезнаещи. Те там всеки ден оправят пандемията, войната и бекхенда на Григор Димитров, та с едно образование ли няма да се справят…

А когато прости хора решат, че нещата трябва да стават според техните разбирания, става страшно.

Започна тормозът върху учители, недопустимите претенции „Защо си писала двойка на детенце, ма? То си знае сичко“… Продължи с оспорване на учебната програма „За кво да го учи тва, то няма да му трябва“ (щом майка му не го е научила и пак знае откъде да си включи телефона, всичко останало са излишни знания) и стига до „Детето ми не е невъзпитано, това не е простащина, а хиперактивност“ (чела е някъде този термин из беге мама групите и не знае кво е, ама ѝ звучи като добро оправдание).

Оттам насетне всичко се срина много бързо. Влязат ли прости хора в училището и почнат ли те да казват какво да се учи и какво не, провалът е сигурен.

Същото би станало, ако по време на операция в болницата, в залата влязат десетина будни фейсбук граждани и започнат да дават акъл на хирурга как да оперира.

Стигна се дотам, че за да угоди на тия нахалници, министерството ги включи в някакъв обществен съвет, който определя съдържанието на учебниците.

Това е безумие.

Образованието е сложна система, непонятна за кухите глави на тия родители.

Те не разбират каква е ролята на училището. Те не пращат децата си там, за да се образоват, а за да не им се мотат вкъщи. Те смятат, че училището трябва да ГЛЕДА децата им.

И че учителите са им слуги, които трябва да изпълняват всички прищевки на тия прости хора.

А идиотските им капризи не спират да ехтят по социалните мрежи – махнете матурите, опростете учебниците, това защо се учи, онова защо се учи… Защо им давате домашни, детенце не може да си почине… То, щото се е преуморило, видиш ли.

Просто майка му предпочита вместо „детенце“ да пише домашни, да си цъка нещо на телефона там и да не я занимава, докато тя си цъка на телефона.

Ако искате да имаме по-добро образование, изгонете родителите от училището. Мястото им не е там. Училището е място за просветени хора.

И спрете да мрънкате.

Децата ви са тъпи не заради училището.

А заради родителите си.


Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомба от САЩ. Петков направи немислимото
Next: Шок в редиците на ГЕРБ! Арестуваха лидера и основател на партията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.