Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Игнажден! Важно! Какво се прави на този ден и се слага на трапезата за здраве и берекет?
  • Новини

Игнажден! Важно! Какво се прави на този ден и се слага на трапезата за здраве и берекет?

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
sdfhkgkhdkfghkfkhfgh.png

На 20 декември Православната ни църква чества Игнажден. Имен ден празнуват всички, които носят красивите имена Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Инна, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Има множество поверия, които са свързани с този празник. През този ден не трябва да даваме нищо назаем, така ще запазим плодородието в нашето семейство.

Младите и нераждали жени не трябва да работят, така ще могат да родят по-лесно. Това се отнася към вярването, че на този ден са започнали родилните мъки на Богородица.

Спрямо това какво ще бъде времето през този ден, ще се познае и какъв месец април ни очаква. Вярвания сочат, че ако времето е ясно, то през април ще настъпи суша, ако вали дъжд, то плодородие и дъждове ще обсипят и месец април.

Ако на Игнажден и на Коледа вали сняг, това е добра поличба, сочат още обичаите.

За да не напусне берекетът дома в този ден не трябва да се изнасят от него жар, огън или сол. По време на ядене не се става от трапезата, защото се вярва, че кокошките ще спрат да мътят.
За да не бие градушка, в този ден не се вари боб, за да не ни сполети болест, в този ден не перем.

Има поверие, че който пръв влезе в дома ни на този ден, такъв ще ни бъде късмета през новата година.

За здраве, берекет и късмет ни съветват да приготвим ястия, които ще спомогнат да ни върви и всичко да е наред. Споделяме две рецепти:

Как да си направим царевична питка за Игнажден? Продукти 45 грама прясна мая, 1 чаена лъжица захар, обикновено брашно – 300 грама, фино царевично брашно – 300 грама, 2 чаени лъжици сол.

Разтваряме маята в топла вода, добавяме и захарта. После сипваме двата вида брашно в голяма купа, към тях добавяме солта и разтворената вече мая. Хубаво запретваме ръкави и замесваме тестото. Когато втаса, го прехвърляме на кухненския плот, който предварително сме поръсили с брашно.

Месим 3 – 4 минути Разделяме тестото на половина и оформяме две кръгли питки. Поръсваме ги с брашно, прехвърляме в тава намазана с масло, покриваме с кърпа и оставяме да бухнат за половин час.

Загряваме фурната предварително, оставяме да се пекат за 30 минути, трябва да започнат да кънтят на кухо.

Приготвяме и вкусна бобена салата, за нея ни трябват 4 шепи шарен боб, 3 – 4 броя кисели краставици, един голям стрък праз, две глави лук, една люта чушка, две печени червени чушки.

Правим и заливка с две скилидки чесън, 3 – 4 супени лъжици оцет, една чаена лъжичка чубрица, една чаена лъжичка джоджен, е чаена лъжичка сух магданоз, една чаена лъжичка сол, седем – осем чаени лъжички олио и 3 -4 супени лъжици лютеница.

Какво правим? Запичаме лука, сваряваме боба, смесваме заедно с киселите краставички на колелца, нарязваме и прибавяме печените чушки и праза. Смесваме всички подправки и оставяме да престоят 10 минути, после заливаме с дресинга готовата салата.

Припомняме, че на трапезата за Игнажден всички ястия трябва да бъдат постни – прави се пита с мая, но без украса, добавя се варена царевица на масата, жито, просо, картофи, булгур, боб, зеле.
За здраве и берекет се месят колачета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Утре е Игнажден! ТРИ ЯСТИЯ, които задължително да сложите на трапезата за здраве и берекет
Next: Гавра с работници от България в Германия: Плащат 560 евро месечен наем за 8 кв.м, а после…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.