Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Игра на значения: За какво руснаците използват думата болгарка?
  • Новини

Игра на значения: За какво руснаците използват думата болгарка?

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
fdsgkfdkhskgkhgfhgfhgf.png

Днес ще ви представя интересна история за отношенията между България и Русия и как думата “болгарка” придобива много странно значение за руснаците. Разберете повече по темата в следващите редове.
За какво се ползва “болгарката” в Русия

Болгарката е популярният в момента с негативно значение инструмент ъглошлайф, пише Poznanieto.bg. Причината за това е много очевидна – този инструмент се появил на пазара на СССР от България. По-точно е бил произвеждан в град Ловеч. Това се случва през 70-те години на миналия век. Тогава българските ъглошлайфове под марката Елтос започват да набират популярност сред гражданите на СССР.

Разбира се, това означава, че това название се е запазило и в другите страни от съветското пространство. Поради тази причина се срещат интересни изрази свързани с българката. Например се знае, че когато ползваш българката, трябва да я държиш здраво, за да не пострадаш. Хубаво е да има много хора покрай теб, които да наблюдават да не се сбърка нещо.

Така че, ако вече попадате на такива изрази, става въпрос за работа с ъглошлайф, разбира се. Подобен тип думи на руски се срещат и за други народности. Ето кои са най-популярните от тях:
Други забавни думи на чужди държави на руски

Японка – японските марки коли

Немкини – по същият начин се наричат и немските коли

Американка – тук трудно ще познаете значението. То не е свързано с коли, а с особените правила на руския вид билярд.

Холандка – Това е кахлената печка, която вече почти не се среща

Испанка – Испанският грип от 1918-1919 година

Финка – Това е определен вид нож, който бил много популярен сред края на Втората Световна война в СССР.

Литовка – Това е голяма коса позната с особен вид дръжка

Шотландка – Това е платът на едри карета, който е символ на страната

Венгерка – Това са едър сорт сливи за сушене. Не се знае поради каква причина се свързват точно с Унгария, но може би оттам са дошли в Русия.

Чешки – Чехкините на руски се наричат спортните платненки

Виетнамки – Това са плажните джапанки. Тук също е странно защо това значение се преписва на виетнамците.

Това са други забавни значения свързани с определени националности на руски. Надявам се статията да ви е била полезни и забавна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Бой в парламента, напрежението ескалира опасно
Next: Голямо чудо за 300 милиона лева изниква в България, хората го чакат с нетърпение

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.