Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идат ужасни месеци за имотния пазар у нас: Жилищата свършват, цените скачат до небесата!
  • Новини

Идат ужасни месеци за имотния пазар у нас: Жилищата свършват, цените скачат до небесата!

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
uasmmamemecei.jpg

Високата инфлация в строителството изяде една спалня. Приблизително с толкова е намаляла покупателната способност на средностатистическия софиянец спрямо масовите апартаменти в последната година и половина. Това сочат изчисленията, направени от „Телеграф”.

„Преди година и половина в София с една средна заплата можеше да се закупят 0,8 квадратни метра площ. Към момента този коефициент е спаднал на 0,6“, това Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи.

Коефициент

По думите му години наред, още от 1996 г. досега този коефициент, отразяващ покупателната способност, стоял на приблизително едно и също ниво. Ситуацията обаче се променила след появата на инфлацията в резултат на печатането на много необезпечени пари заради ковид пандемията. „Ставаме по-бедни, защото можем да си купим по-малко жилище“, обясни той.

Заради вдигането на цените на материалите себестойността на жилищното строителство е нараснала с 27%. Цените обаче са се вдигнали според статистиката само с 12%. Разликата е за сметка на част от печалбата на предприемачите според Шопов.

От 1 лев на кг желязото скочило на 2,10 лева, тоест със 110%. Поскъпването до голяма степен било спекулативно заради липсата на доставки, но след нормализиране на глобалната логистика цената вече е паднала до 1,60 лева. Топлоизолацията пък е с 40% нагоре, а дървеният материал – със 105%. При тях няма тенденция към намаляване.

Заради високите цени на строителните материали много строители се въздържат да продават готовите жилища, докато цените се успокоят. Така все по-малко жилища се предлагат на „зелено”, а предприемачите предпочитат да изчакат Акт 16, за да продават по-скъпо. Междувременно завършват строителство с банкови заеми или със собствени средства.

Прогноза

„Замразени строежи няма. Строителството продължава, вие виждате, крановете се движат. Но има незапочнати обекти и такива, които се строят, но не се продават апартаменти в тях. Това влияе по следния начин – предлагането ще намалее и цените ще се качат.

Моята прогноза е, че цените ще се увеличат с още 20%, с оглед инфлацията в строителството и намаленото предлагане. И това ще е в рамките на следващите 9 месеца”, каза Шопов.

Брокери на недвижими имоти и кредитни консултанти обаче очакват, че пазарът на недвижими имоти ще се охлади и цените дори да не се намалят, ще се успокоят и поскъпването ще се преустанови. Причината е, че се задава пречупване на тенденцията на ниските лихви по ипотечните кредити.

След Федералния резерв на САЩ този месец се очаква и Европейската централна банка да повиши основните лихви, а още едно увеличение е планирано за септември. Повишаването на лихвите ще се усети и у нас, вероятно най-рано към края на годината, като първоначално ще засегне новоотпуснатите кредити, а впоследствие – и старите.

Очаквам в следващите 6 месеца до края на годината пазарът да се стабилизира и поскъпването да се намали до минимум. Търсенето ще продължи да бъде активно предвид работещата икономика на страната, коментира брокерът на недвижими имоти Иван Андреев.

Статистиката на Агенцията по вписванията потвърждава тенденцията за охлаждане на пазара. В София ръстът на сключените сделки през второто тримесечие е под 1%. На годишна база е само 3% при 8,7% през първото тримесечие.

Стойност

„Допреди година, година и половина имаше квартали с високи цени и хората просто знаеха, че срещу тази висока цена получават повече предимства. В един момент се оказа, че тези стойности са вече невъзможно високи. Например в „Младост”, където търсенето е високо, ако допреди година и половина имаше цени в диапазона 1300-1400 евро, сега те гонят 1800-2000 евро на квадратен метър. Става невъзможно за едно нормално семейство да закупи жилището, което иска”, обясни Иван Андреев от агенция „Амадеус”.

В София в последната една година изключително много нараснал интересът към „Овча купел” заради пускането на метрото дотам. В момента този квартал е изравнил като цена други локации, считани довчера са много по-атрактивни като „Манастирски ливади”, южната част на „Дървеница”, „Малинова долина”.

Строители на зелено искат промяна в договорите

Имаме няколко случаи на клиенти, които са идвали с оплаквания, че строител по договор за строителство на зелено иска да повиши цените. По закон това е възможно, има такова правило в Закона за задълженията и договорите. Все пак има и договори, в които е предвидено, че цената не подлежи на изменение, по повечето не са такива.

Това коментира адвокат Силвия Стойкова от адвокатско дружество „Господинов и Генчев”. Тя съветва купувачите да искат документи, с които предприемачът да обоснове искането си за по-висока цена. Ако строителят поиска завишение, от това не следва, че веднага трябва да плащаме. Предприемачът трябва да предостави документи като обосновка, обясни тя.

В Бургас и Варна има застой

Поскъпването на имотите засяга най-вече София, но тя е другата България. В градове като Бургас и Варна цените са се стабилизирали. Дори брокери оттам идват да работят в столицата, защото работа по морето няма, коментира брокерът Любомир Минчев от агенция „Ремакс”. По думите му има и много региони, особено по селата, където хората не искат имоти дори да им ги подаряваш.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудовищна трагедия на 17-ти юли. Самолет Антонов се разби край Кавала
Next: Жестока трагедия в Трънското ждрело! Срутила се скала премаза жена пред очите на дъщеря й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.