Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев
  • Новини

Идва бум – бум точно в този ден: Важно предупреждение за цяла България издаде проф. Рачев

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
etwgsdhfdhdf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Климатологът проф. Георги Рачев прогнозира в редовната си рубрика по bTV много горещи дни в началото на август, след които обаче ще последва рязък спад на максималните температури с 10 градуса.

Затоплянето ще най-сериозно в четвъртък, петък и събота.

В късния съботен следобед обаче ще започне нахлуване на студен въздух от Западна Европа.

През същия период ще вали и гърми.

 

„Ще има бум-бум, гръмотевични бури“, заяви проф. Рачев в характерния си стил.

Той предупреди, че в горещия период от 3 до 5 август термометрите ще показват от 40 до 42 градуса в обичайните точки на страната с големи жеги.

Най-вече край Дунав.

 

Най-горещо в София ще е петък, когато се очакват 38 градуса.

В неделя обаче ще е с 10 градуса по-хладно, прогнозира специалистът.

Проф. Рачев каза също, че на морето топлото и сухо време ще се усеща най-добре с температури от 20 градуса сутринта.

Максимум 30 градуса в най-горещите часове.

Проф. Рачев щеше да даде още повече подробности за времето, което ни очаква, но се наложи прогнозата му да бъде орязана, ца да покаже Златимир Йочев и фитнес треньорът Владислав Хаджиперев да покажат упражнения с ластици, които са подходящи за лятото.

 

Така bTV предпочете да забавлява, пред това да информира, но като човек с много таланти проф. Рачев веднага превключи на по-шеговита вълна.

Златимир Йочев пък много се постара да не се изложи с ластиците, въпреки че трябваше да прави гимнастика с официален костюм.

И докато всички ахкаха и охкаха, колко интересни и полезно е да се разпъват ластици.

Проф. Рачев простичко обясни, че той знае тези упражнения. „Едно време се разпъваха пружини“, обясни синоптикът.

 

Прогноза по градове:

София: До 36 градуса в четвъртък, събота и неделя се очакват дъждове и гръмотевици.

Варна няма да има валежи – температурите събота и неделя ще са около 30 градуса.

Бургас: събота и неделя температурите ще стигнад до 31 градуса и няма да вали

Пловдив: Температурите ще стигнат 38 градуса в четвъртък, в неделя се очаква дъжд и до 30 градуса

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега ще ви кажа какво се случи после с момичето, което Тити Папазов острига и осмя при Тото, обяви приятелка
Next: Tъжна вест: Почина голямо име в родния футбол

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.