Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва Голяма задушница: Тези жени трябва да носят ябълки в църквата
  • Новини

Идва Голяма задушница: Тези жени трябва да носят ябълки в църквата

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
vdsfbfgbbdfgjfghjhjkhj.png

На 9 март е Голяма задушница. Тя е и първата за тази годината.

В събота според православните вярвания ще отдадем почит към починалите. На този ден хората правят помен на гробовете на своите починали близки и се молят за благополучието на техните души, както и самото име на този ден подсказва.

 

Следователно, това което се случва в нощта преди Задушница, може да има специално значение, като ни предупреждава за събития или предизвикателства, свързани с почитта към починалите и нашето духовно състояние.

Според традиционните вярвания на съновниците, истински пророчески сънища се случват два пъти в седмицата – веднъж в нощта на понеделник срещу вторник и веднъж в петък срещу събота. Така, преди Задушница, се счита, че има възможност за пророчески сън. Какъв е смисълът на такъв сън?

Тъй като този ден ни свързва духовно с починалите близки, е вероятно сън, сънуван в този период, да носи специално значение – може да бъде поредица от съобщения от починал близък. Това може да бъде свързано със значими събития или решения, пред които сме изправени.

Тълкуването на такива сънища, които считаме за пророчески и имат голямо значение за бъдещето ни, е изкуство, което изисква опит, разбиране и интуиция. Ако се нуждаете от помощ в разбирането на сложен случай, можете да се обърнете към съновник.

Връзката, която се установява през сънищата с невидимия свят, е вълнуващо преживяване, което ни пренася в спомените за хора, които вече не са с нас. В този смисъл, сънуването през периода на Задушница може да се счита за дар от съдбата.

На Месопустна задушница е прието за помена да се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.

На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.

Какво се раздава на Месопустна задушница?

Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за задушница, за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.

Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които подавате „за Бог да прости“. Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието ѝ на Задушница не следва да ни изненадва.

В някои райони слага и пита със свещи на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места, за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците, също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна задушница. С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе. Няма храна, която да е забранена на тази задушница за подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден, може да подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички с Revolut да четат, тече измама, точат сметки от платформата
Next: Проф. Константинов: Такова нещо у нас досега не се е случвало!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.