Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва Голяма задушница: Тези жени трябва да носят ябълки в църквата
  • Новини

Идва Голяма задушница: Тези жени трябва да носят ябълки в църквата

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
vdsfbfgbbdfgjfghjhjkhj.png

На 9 март е Голяма задушница. Тя е и първата за тази годината.

В събота според православните вярвания ще отдадем почит към починалите. На този ден хората правят помен на гробовете на своите починали близки и се молят за благополучието на техните души, както и самото име на този ден подсказва.

 

Следователно, това което се случва в нощта преди Задушница, може да има специално значение, като ни предупреждава за събития или предизвикателства, свързани с почитта към починалите и нашето духовно състояние.

Според традиционните вярвания на съновниците, истински пророчески сънища се случват два пъти в седмицата – веднъж в нощта на понеделник срещу вторник и веднъж в петък срещу събота. Така, преди Задушница, се счита, че има възможност за пророчески сън. Какъв е смисълът на такъв сън?

Тъй като този ден ни свързва духовно с починалите близки, е вероятно сън, сънуван в този период, да носи специално значение – може да бъде поредица от съобщения от починал близък. Това може да бъде свързано със значими събития или решения, пред които сме изправени.

Тълкуването на такива сънища, които считаме за пророчески и имат голямо значение за бъдещето ни, е изкуство, което изисква опит, разбиране и интуиция. Ако се нуждаете от помощ в разбирането на сложен случай, можете да се обърнете към съновник.

Връзката, която се установява през сънищата с невидимия свят, е вълнуващо преживяване, което ни пренася в спомените за хора, които вече не са с нас. В този смисъл, сънуването през периода на Задушница може да се счита за дар от съдбата.

На Месопустна задушница е прието за помена да се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.

На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава между живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.

Какво се раздава на Месопустна задушница?

Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за задушница, за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на задушница не е случайно. Живото е и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не трябва да забравяме.

Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в пликовете, които подавате „за Бог да прости“. Питата е неразривно свързана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че присъствието ѝ на Задушница не следва да ни изненадва.

В някои райони слага и пита със свещи на трапезата, около която се събира семейството след посещение на гробните места, за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на човеците, също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна задушница. С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи, че се молят за душите на близките им, че не са ги забравили и ги споминат.

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе. Няма храна, която да е забранена на тази задушница за подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на следващия ден, може да подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички с Revolut да четат, тече измама, точат сметки от платформата
Next: Проф. Константинов: Такова нещо у нас досега не се е случвало!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.