Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва голямо разхлаждане, градусите падат с 10
  • Новини

Идва голямо разхлаждане, градусите падат с 10

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
razhldajdanimx.jpg

През нощта ще бъде предимно ясно. В следобедните часове над Западна България ще се развива купеста облачност и на отделни места ще превали за кратко, главно в планините и планинските райони с гръмотевици. Вятърът ще е слаб, в източната половина от страната до умерен, от източната четвърт. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, по Черноморието – малко по-ниски, в София – около 31°.

В планините ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста облачност и на места в масивите в Западна България ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен вятър с източна компонента. Максималната температура на 1200 метра ще бъде около 25°, на 2000 метра – около 18°.

По Черноморието ще е предимно слънчево. Ще духа до умерен вятър от източната четвърт. Максималните температури ще са 25°-27°. Температурата на морската вода е 24°-25°. Вълнението на морето ще бъде 2 бала, след обяд на юг ще се усили до 3 бала.

Във вторник ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове над Западна България ще се развива купеста облачност, на места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици. Вятърът ще е слаб, в източната половина от страната до умерен, от източната четвърт. Максималните температури ще са без съществена промяна – предимно между 31° и 36°.

В средата на седмицата, под влияние на приближаващ студен фронт, въздушната маса над страната ще се лабилизира и на много места в Западна, в четвъртък, с преминаването на фронта – и в Централна и Североизточна България, ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и условия за градушки. Повишава се вероятността за локални значителни количества валеж.

Температурите на изток ще са все още високи, но от запад още в сряда ще започне понижение, което ще продължи и през следващите дни до края на новата седмица. В петък, главно около и след обяд, валежи и гръмотевични бури ще има на много места в страната.

Вятърът ще се ориентира от северозапад и през почивните дни ще се усили, с него ще захладнее още. Ще има променлива, по-често значителна облачност. Остава и с повишена вероятност за валежи, особено в събота. Температурите навсякъде ще са под 30°, в отделни райони и под 25°.

Материалът Идва голямо разхлаждане, градусите падат с 10 е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Хванат в издънка: Зам.-министър разкри брутален финансов гаф на Василев
Next: Омъжиха насила 25-годишно момиче за старец – случилото се в първата брачна нощ е шокиращо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.