Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите
  • Новини

Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
fasdvdfvfdgdfgfd.png

Училищни директори се обявиха против родителските срещи. Основният им аргумент е, че те са вече отживелица. Алтернативата е да бъдат заменени от индивидуални срещи с родители, на които да се обясняват успехите или пропуските на детето, а цялата останала информация да тече през “Школо” или информационната система на МОН.

“Необходим е изцяло нов вариант на комуникация с родителите в София и в по-големите градове”, смята директорът на 119-то СУ и председател на най-голямата директорска организация у нас Диян Стаматов във Фейсбук.

 

Ето целият му пост:

“Във времето на новите технологии, в ръцете на училището е да се опита да направи промяна в комуникацията с родителите на учениците си. И то най-вече в София и в по-големите населени места. Според мен познатите на всички ни традиционни родителски срещи в този формат са отживелица и най-добре в София и в големите населени места да ги изпратим спокойно в миналото.

Те не носят нищо конструктивно, не дават нищо на родителите, освен негативно отношение към училището и учителите.

Заслужава си да съхраним едно общо събиране в началото на годината, за да представим правилата на училището, да представим новостите, да се запознаят родителите с учителите. Ако успеят да стигнат до взаимно споразумение за общите цели в училище, би било постижение.

Информация

Комуникацията чрез електронния дневник е достатъчна, при добро и практично използване – така всеки родител получава наситена и реална информация за оценки, отзиви, домашни, поведение, закъснения, отсъствия и много съобщения.

Но! Това не е достатъчно. Всеки класен ръководител има регламентиран час за консултации и срещи с родители. Този един ден в седмицата е достатъчен да бъде рационално осмислен и запълнен с ползотворни срещи.

Един простичък график за разпределение на срещите с родителите, подготвен след проведен разговор – покана с родителите. Може да се даде възможност за един час да бъдат проведени срещи с до двама, трима родители.

Да бъдат представени натрупаните отзиви за децата им, да бъдат споделени позитивите, но и пропуските в подготовката на учениците. Да се отдели малко, но лично и специално внимание на всеки родител с достатъчно конкретна информация. Нещо, което е важно за всеки родител и е полезно за двете страни.

Практика

Такава практика има в много страни. Когато тя е добре обмислена, носи само позитиви за всички в училище. А ако някой родител все пак не желае да дойде, то това си е негов пропуск. Пропуск за неговото дете. Това е добра възможност за нормално, човешко отношение в днешното училище, съчетавайки и възможностите на новите технологии. Този модел вече работи в 119 СУ”.

Негови колеги обаче твърдят, че са опитали да въведат подобен модел и той не е проработил, така че са върнали традиционните родителски срещи.

Това посочва директорът на 107-мо ОУ Данко Калапиш. Неотдавна училищни директори забраниха и вайбър комуникацията с учителите с мотива, че всичко, което е необходимо, може да бъде видяно в електронната информационна система.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САМО 1 глава лук и 2 скилидки чесън в купа – никога не забравяйте тази РЕЦЕПТА! Първа помощ при кашлица, възпалено гърло и за имунитет
Next: Трагедията е огромна! Мрежата почерня заради загиналия бъдещ полицай Борислав

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.