Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите
  • Новини

Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
fasdvdfvfdgdfgfd.png

Училищни директори се обявиха против родителските срещи. Основният им аргумент е, че те са вече отживелица. Алтернативата е да бъдат заменени от индивидуални срещи с родители, на които да се обясняват успехите или пропуските на детето, а цялата останала информация да тече през “Школо” или информационната система на МОН.

“Необходим е изцяло нов вариант на комуникация с родителите в София и в по-големите градове”, смята директорът на 119-то СУ и председател на най-голямата директорска организация у нас Диян Стаматов във Фейсбук.

 

Ето целият му пост:

“Във времето на новите технологии, в ръцете на училището е да се опита да направи промяна в комуникацията с родителите на учениците си. И то най-вече в София и в по-големите населени места. Според мен познатите на всички ни традиционни родителски срещи в този формат са отживелица и най-добре в София и в големите населени места да ги изпратим спокойно в миналото.

Те не носят нищо конструктивно, не дават нищо на родителите, освен негативно отношение към училището и учителите.

Заслужава си да съхраним едно общо събиране в началото на годината, за да представим правилата на училището, да представим новостите, да се запознаят родителите с учителите. Ако успеят да стигнат до взаимно споразумение за общите цели в училище, би било постижение.

Информация

Комуникацията чрез електронния дневник е достатъчна, при добро и практично използване – така всеки родител получава наситена и реална информация за оценки, отзиви, домашни, поведение, закъснения, отсъствия и много съобщения.

Но! Това не е достатъчно. Всеки класен ръководител има регламентиран час за консултации и срещи с родители. Този един ден в седмицата е достатъчен да бъде рационално осмислен и запълнен с ползотворни срещи.

Един простичък график за разпределение на срещите с родителите, подготвен след проведен разговор – покана с родителите. Може да се даде възможност за един час да бъдат проведени срещи с до двама, трима родители.

Да бъдат представени натрупаните отзиви за децата им, да бъдат споделени позитивите, но и пропуските в подготовката на учениците. Да се отдели малко, но лично и специално внимание на всеки родител с достатъчно конкретна информация. Нещо, което е важно за всеки родител и е полезно за двете страни.

Практика

Такава практика има в много страни. Когато тя е добре обмислена, носи само позитиви за всички в училище. А ако някой родител все пак не желае да дойде, то това си е негов пропуск. Пропуск за неговото дете. Това е добра възможност за нормално, човешко отношение в днешното училище, съчетавайки и възможностите на новите технологии. Този модел вече работи в 119 СУ”.

Негови колеги обаче твърдят, че са опитали да въведат подобен модел и той не е проработил, така че са върнали традиционните родителски срещи.

Това посочва директорът на 107-мо ОУ Данко Калапиш. Неотдавна училищни директори забраниха и вайбър комуникацията с учителите с мотива, че всичко, което е необходимо, може да бъде видяно в електронната информационна система.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САМО 1 глава лук и 2 скилидки чесън в купа – никога не забравяйте тази РЕЦЕПТА! Първа помощ при кашлица, възпалено гърло и за имунитет
Next: Трагедията е огромна! Мрежата почерня заради загиналия бъдещ полицай Борислав

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.