Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите
  • Новини

Идва краят на една ера в училище! Това е отживелица, категорични са директорите

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
fasdvdfvfdgdfgfd.png

Училищни директори се обявиха против родителските срещи. Основният им аргумент е, че те са вече отживелица. Алтернативата е да бъдат заменени от индивидуални срещи с родители, на които да се обясняват успехите или пропуските на детето, а цялата останала информация да тече през “Школо” или информационната система на МОН.

“Необходим е изцяло нов вариант на комуникация с родителите в София и в по-големите градове”, смята директорът на 119-то СУ и председател на най-голямата директорска организация у нас Диян Стаматов във Фейсбук.

 

Ето целият му пост:

“Във времето на новите технологии, в ръцете на училището е да се опита да направи промяна в комуникацията с родителите на учениците си. И то най-вече в София и в по-големите населени места. Според мен познатите на всички ни традиционни родителски срещи в този формат са отживелица и най-добре в София и в големите населени места да ги изпратим спокойно в миналото.

Те не носят нищо конструктивно, не дават нищо на родителите, освен негативно отношение към училището и учителите.

Заслужава си да съхраним едно общо събиране в началото на годината, за да представим правилата на училището, да представим новостите, да се запознаят родителите с учителите. Ако успеят да стигнат до взаимно споразумение за общите цели в училище, би било постижение.

Информация

Комуникацията чрез електронния дневник е достатъчна, при добро и практично използване – така всеки родител получава наситена и реална информация за оценки, отзиви, домашни, поведение, закъснения, отсъствия и много съобщения.

Но! Това не е достатъчно. Всеки класен ръководител има регламентиран час за консултации и срещи с родители. Този един ден в седмицата е достатъчен да бъде рационално осмислен и запълнен с ползотворни срещи.

Един простичък график за разпределение на срещите с родителите, подготвен след проведен разговор – покана с родителите. Може да се даде възможност за един час да бъдат проведени срещи с до двама, трима родители.

Да бъдат представени натрупаните отзиви за децата им, да бъдат споделени позитивите, но и пропуските в подготовката на учениците. Да се отдели малко, но лично и специално внимание на всеки родител с достатъчно конкретна информация. Нещо, което е важно за всеки родител и е полезно за двете страни.

Практика

Такава практика има в много страни. Когато тя е добре обмислена, носи само позитиви за всички в училище. А ако някой родител все пак не желае да дойде, то това си е негов пропуск. Пропуск за неговото дете. Това е добра възможност за нормално, човешко отношение в днешното училище, съчетавайки и възможностите на новите технологии. Този модел вече работи в 119 СУ”.

Негови колеги обаче твърдят, че са опитали да въведат подобен модел и той не е проработил, така че са върнали традиционните родителски срещи.

Това посочва директорът на 107-мо ОУ Данко Калапиш. Неотдавна училищни директори забраниха и вайбър комуникацията с учителите с мотива, че всичко, което е необходимо, може да бъде видяно в електронната информационна система.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САМО 1 глава лук и 2 скилидки чесън в купа – никога не забравяйте тази РЕЦЕПТА! Първа помощ при кашлица, възпалено гърло и за имунитет
Next: Трагедията е огромна! Мрежата почерня заради загиналия бъдещ полицай Борислав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.