Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва кулминацията: Синоптици казаха какво ще е времето до края на януари
  • Новини

Идва кулминацията: Синоптици казаха какво ще е времето до края на януари

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
asdcdsagdsgdgfdg.png

Идният четвъртък и петък ще са кулминацията

До края на януари времето ще е с близки до обичайните зимни параметри. Въпреки някои резки аномалии към по-топло, температурите и периодичните снеговалежи ще поддържат усещането за зима.

В понеделник дневните температури ще са между 5 и 10 градуса

. През деня облачността ще се увеличава и в часовете привечер, през нощта и във вторник до обяд в западната половина на страната ще паднат незначителни валежи от дъжд и мокър сняг.

Във вторник ще усетим ветровата вълна на студен атмосферен фронт – силни студени северозападни пориви в Дунавската равнина и по южните склонове на Стара планина, пише Телеграф.

От сряда до петък страната ни ще е подвластна на топъл средиземноморски въздух, който, макар и за кратко, значително ще повиши дневните температури. Облачността ще е динамична, често значителна. Вятърът – южен, осезаемо силен в четвъртък.

В четвъртък и петък ще е кулминацията на затоплянето със следобедни температури около и малко над 15 градуса в Предбалкана, по Черноморието, в Югоизтока и по долината на река Струма.

В петък около обяд ще е в ход поредно януарско застудяване. Ще се усили студеният вятър от северозапад. Над страната от запад на изток ще превали, в по-значителни количества в Източна България, като в Югоизтока ще има и гръмотевична активност.

Почивните дни ще са студени и ветровити. Призори термометрите ще падат до минус 7 – минус 8 градуса, денем – около и под нулата, информира „Телеграф“. Метеорологичните модели допускат оформянето на циклон в Средиземноморието. Ако се запази неговата сила и посока, в събота ще има валежи от сняг на много места у нас. А в неделя и понеделник (21-22 януари) могат да се очакват интензивни снеговалежи в районите по Черноморието. В същия период вятърът ще е мощен от север с почти ураганни параметри по крайбрежието. По откритите брегове вълните ще са над 5-6 метра.

След това, почти до края на последната януарска седмица, валежи са малко вероятни. Около 25-26 януари предстои затопляне до дневни температури в интервала 5-10 градуса. С леки колебания в низходяща посока тези температури ще се запазят до края на месеца. Възможен снеговалеж в незначителни количества – около 27 януари.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите в България имат възможност да изкарат допълнителни пари, ето как!
Next: Метео Балканс бие тревога: Феномен до часове нахлува в България, 70 см сняг на тези места

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.