Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва мраз и лед в този ден, предупреди професор Георги Рачев
  • Новини

Идва мраз и лед в този ден, предупреди професор Георги Рачев

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
rqwdsgdfhdfghfghfg.png

 

Октомври ще остане топъл, с изключение на сутрините в началото на следващата седмица, това прогнозира по bTV климатологът проф. Георги Рачев.

Той съобщи, че от втората половина на неделя в България ще навлезе студен въздух от Северно море.

В следствие на това в София и на други места сутрешните температури ще са много ниски в понеделник и вторник – до 7 и дори до 4 градуса.

В неделя 25 – 16 градуса.

Вечерта ще усетим антициклон.

В понеделник 18 – 20 градуса.

Понижението е почти с 5 – 8 градуса.

Във вторник отново ще се затопли.

Температурите ще станат 23 градуса.

Чак следващият понеделник идва плавно понижение, но пак ще са над нормалното за сезона.

Ние сме в средата на есента.

 

Проф. Рачев се обърна загрижено към водещата на сутрешния блок Мария Цънцарова и я посъветва в тези дни да се облича по-топло, като идва на работа.

Той предупреди и крехката журналистка, че ще има и много силен вятър.

“Ранните часове в по-високите квартали на София може и да се наложи да поизстържем стъклото на колата”, предупреди Рачев.

 

Професорът коментира, че от следващата седмица вече е възможно и да се пусне парното, ако има три поредни дни с ниски температури.

Той обаче беше категоричен, че това няма да стане.

Рачев подчерта, че след хладните сутрини продължава октомврийското лято.

 

“4,5° над нормата сме за октомври до този момент“, каза климатологът.

По прогноза на проф. Георги Рачев истинската есен ще започне да се усеща чак от средата на месеца.

Дотогава на повечето места в страната ще остане топло, с температури над 20 градуса през деня.

 

Климатологът показа и изображение на тропичния циклон, който връхлетя Тайван.

По думите му, то прилича на произведение на изкуството в “синоптично-модернистичен стил”.

Проф. Рачев подчерта, че при този циклон е измерена втората най-висока скорост на вятъра – 340 км/ч.

Ето и прогнозата на Георги Рачев за различни райони на страната:

В Сандански и Благоевград ще остане топло.

Стара Загора ще има посрещащ вятър с по-топло време.

Варна – висока скорост на вятъра.

Русе – разликата от 10 градуса и максимална в понеделник и отново затопляне.

Понеделниците винаги са по-трудни, отбеляза в свой стил Златимир Йочев.

Американският модел НОА дава брутално сух октомври, посочи Рачев

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди недоволни след снощните Игри на волята, някои спират да го гледат
Next: Древна находка втрещи пловдивчани: Такова чудо никъде в България няма

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.