Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва сняг, преспи и бяла зима: НИМХ издаде спешно предупреждение
  • Новини

Идва сняг, преспи и бяла зима: НИМХ издаде спешно предупреждение

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sdfhlordohkkghkfgknbgfn.png

НИМХ излезе с пост във Фейсбук, който идва да ни каже, че идва бяла зима.

В събота ще вали сняг и ще натрупа снежна покривка.

Идват сняг и преспи. Такава е прогнозата на синоптиците от НИМХ. Ето и подробностите:

В четвъртък ще бъде предимно облачно, на отделни места ще има слаби превалявания от дъжд. Вятърът ще се ориентира от запад-югозапад, след обяд ще се усили и ще започне затопляне. Минималните температури ще са между 4° и 9°, а максималните – между 7° и 12°.

В петък вятърът ще се усили още, особено в Източна България, дневните температури там ще достигат на места 17-19°. След временно намаление, облачността отново ще се увеличи и след обяд от северозапад ще започнат валежи от дъжд. Към вечерта вятърът в западната част на Дунавската равнина ще се ориентира от северозапад и ще започне бързо застудяване.

През следващото денонощие валежите ще обхванат цялата страна, има повишена вероятност на места да са значителни. Застудяването ще продължи, в западната половина от страната от северозапад, в източната – от североизток. С понижението на температурите, в по-голямата част от Западна и Северна България дъждът ще премине в сняг. Ще се образува снежна покривка, ще има навявания и преспи.

През нощта срещу неделя и в повечето райони в Южна България дъждът ще се примесва и ще преминава в сняг. В неделя от запад на изток валежите ще спрат, а облачността ще се разкъсва и намалява. Ще бъде ветровито и студено, температурите ще са без съществен дневен ход, близки до нулата.

В понеделник ще има променлива облачност, над много райони намаляваща до слънчево. Ще остане ветровито и студено. През нощта срещу вторник вятърът за кратко ще се смени с югозападен и температурите слабо ще се повишат.

Облачността ще се увеличава и през деня ще бъде предимно облачно, а след обяд от югозапад ще започнат нови валежи. Вятърът отново ще се обърне от северозапад и ще нахлува студен въздух. Дъждът бързо ще преминава в сняг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Треньорът на новите златни момичета: Новината отговаря на истината
Next: Ето го тестото, което става за 10 минути – за кифлички, пици и мекици

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.