Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…
  • Новини

Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
arqrwddfgfbvbvbg.png

Архангелова задушница е най-голямата от трите задушници, отбелязвани всяка календарна година. През 2023 г. тя се пада на 4 ноември, събота.

 

Всяка година този празник, в който почитаме паметта на починалите ни близки, се пада на различна дата в първата седмица на ноември, но задължително в събота, през шестия ден от седмицата и в съботата, предхождаща големия църковен празник Архангеловден.Какво задължително се прави на Архангелова задушница?

На този ден задължително се ходи на гробището, където се носят цветя, вино, хляб и раздавки, приготвят се така наречените общи трапези.

Последните трябва да включват 7 храни, задължително сред тях трябва да е любимата на покойника. Раздава се варено жито, както и всякакво месо (то е задължително заради наближаващи Коледни пости), десерти, плодове.

Може да се сложи хляб, пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.

Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.Приготвените за раздаване храни и напитки се раздават на близки на покойника, на съседи, на хората, които в момента са на гробището (познати и непознати).

Посещението на гроба започва с палене на свещи, прекадяване с тамян и преливане с вино, като второто действие се извършва от мястото, където е главата на покойника в посока към краката му. В случая посоката на преливане е наляво, като се правят общо 3 повторения от един кръг всяко. Желателно е процедурата да се извърши от най-възрастната жена, според поверието.

Първата глътка вино задължително се излива на земята – тя не се пие. Това се отнася и за първата хапка хляб – оставя се на земята, не се консумира. В случая може да се използват питки или специално приготвени обредни погачи.

При преливането човекът, който го извършва, измолва от Бог опрощение за греховете на покойника. Процедурата се извършва първо от най-възрастната жена, а след нея може да се изредят и останалите близки на покойника, които на този ден са решили да почетат паметта му, идвайки на гробището. На гроба се оставят и цветя.

Според поверията, в които са вярвали нашите предци, ако в деня на празника човек види насекоми (мухи, пеперуди и др.) да прелитат около него, това означава, че душата на покойника е слязла на земята и ликува, че не е забравена от най-близките си.

На този ден в църквата се провеждат богослужения, по време на които се отправят молитви към Бог за опрощение греховете на покойниците и намиране на покой от душите им.

Както на повечето християнски празници, така и на Архангелова задушница са забранени домакински дейности като пране и чистене на дома. Вярва се, че денят трябва да се прекара в почит към паметта на покойника, а извършването на всякакви ежедневни дейности показва, че той е забравен от най-близките си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За Бога, братя, не купувайте: Тези храни застрашават здравето ви / СПИСЪК
Next: 3 причини да НЕ оставяте вратата на пералнята отворена

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.