Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…
  • Новини

Иде Архангелова задушница: Спазват се строги правила, задължително трябва да носите…

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
arqrwddfgfbvbvbg.png

Архангелова задушница е най-голямата от трите задушници, отбелязвани всяка календарна година. През 2023 г. тя се пада на 4 ноември, събота.

 

Всяка година този празник, в който почитаме паметта на починалите ни близки, се пада на различна дата в първата седмица на ноември, но задължително в събота, през шестия ден от седмицата и в съботата, предхождаща големия църковен празник Архангеловден.Какво задължително се прави на Архангелова задушница?

На този ден задължително се ходи на гробището, където се носят цветя, вино, хляб и раздавки, приготвят се така наречените общи трапези.

Последните трябва да включват 7 храни, задължително сред тях трябва да е любимата на покойника. Раздава се варено жито, както и всякакво месо (то е задължително заради наближаващи Коледни пости), десерти, плодове.

Може да се сложи хляб, пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.

Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.Приготвените за раздаване храни и напитки се раздават на близки на покойника, на съседи, на хората, които в момента са на гробището (познати и непознати).

Посещението на гроба започва с палене на свещи, прекадяване с тамян и преливане с вино, като второто действие се извършва от мястото, където е главата на покойника в посока към краката му. В случая посоката на преливане е наляво, като се правят общо 3 повторения от един кръг всяко. Желателно е процедурата да се извърши от най-възрастната жена, според поверието.

Първата глътка вино задължително се излива на земята – тя не се пие. Това се отнася и за първата хапка хляб – оставя се на земята, не се консумира. В случая може да се използват питки или специално приготвени обредни погачи.

При преливането човекът, който го извършва, измолва от Бог опрощение за греховете на покойника. Процедурата се извършва първо от най-възрастната жена, а след нея може да се изредят и останалите близки на покойника, които на този ден са решили да почетат паметта му, идвайки на гробището. На гроба се оставят и цветя.

Според поверията, в които са вярвали нашите предци, ако в деня на празника човек види насекоми (мухи, пеперуди и др.) да прелитат около него, това означава, че душата на покойника е слязла на земята и ликува, че не е забравена от най-близките си.

На този ден в църквата се провеждат богослужения, по време на които се отправят молитви към Бог за опрощение греховете на покойниците и намиране на покой от душите им.

Както на повечето християнски празници, така и на Архангелова задушница са забранени домакински дейности като пране и чистене на дома. Вярва се, че денят трябва да се прекара в почит към паметта на покойника, а извършването на всякакви ежедневни дейности показва, че той е забравен от най-близките си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За Бога, братя, не купувайте: Тези храни застрашават здравето ви / СПИСЪК
Next: 3 причини да НЕ оставяте вратата на пералнята отворена

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.