Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде голяма промяна: Ето как ще отопляваме домовете си съвсем скоро!
  • Новини

Иде голяма промяна: Ето как ще отопляваме домовете си съвсем скоро!

Иван Димитров Пешев юли 17, 2022
diegolqmaprkomq.jpg

Използването на твърдо гориво за отопление в градовете трябва да спре до три години. Това е записано в наредба, която сега се обсъжда, и засяга изграждането на нискоемисионни зони в града.

Тя се опира на приетата през 2019 г. Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух от 2018 г. до 2024 г. В мотивите е записано, че с правилата, които се налагат, се покриват и критериите на Европейската комисия, уточнява „Телеграф“.

Подход

Подходът за двете нискоемисионни зони – за отопление и за транспорт, е различен. Преводните средства са движими вещи, чието движение може да бъде ограничено, докато използването на твърдо гориво е в недвижими имоти и ограничението се отнася за самото гориво, а не за уредите за отопление, пише в мотивите на наредбата. Според регламент на Европейската комисия до 1.01.2022 г. държавите членки могат да разрешават локални топлоизточници на твърдо гориво, съответстващи на националните разпоредби, след това обаче общините ще трябва да налагат мерки и плавно да намаляват и елиминират този вид отопление.

Етапът

Първият етап от ограничаването на използването на дърва и въглища за отопление е до 2025 г. След три години в сградите по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газопреносна мрежа, се забранява използването на твърдо гориво. Според зам.-кмета по екология в Столичната община Десислава Билева двата проекта вече дават алтернатива на хората да подменят печките си с екологични уреди за отопление. По едната програма вече са монтирани над 3000 подобни уреди, а са сключени договори с 14 245 домакинства, като програмите продължават до 2027 г.

Първоначалната забрана за употреба на твърдо гориво ще обхване 9 районни администрации – Изгрев, Средец, Оборище, Студентски, Илинден, Красно село, Лозенец, Триадица и Възраждане. От 2030 г. тя вече ще е за цялата територия на Столичната община. В наредбата е дадено и определението за твърдо гориво. Това са въглища, брикети от въглища и дървесина, с изключение на пелети и брикети от биомаса. По отношение на пелетите и брикетите от дървесина обаче изискванията ще се доуточняват, стана ясно от дебата в общинската екокомисия.

Гратисният период, в който хората, използващи печки и камини трябва да заменят уредите с екологични, е дълъг, за да стимулира хората да участват в програмите за подмяна на уредите, пише още в еконаредбата.

Пушек

Пушекът от дърва и въглища, който излиза от комините, трябва да спре през 2030 г. Амбициозната цел, която си е поставила Столичната община, е заложена в наредба, която сега се гледа в комисиите на СОС и е подложена на обществено обсъждане. Според направените проучвания се оказва, че основен източник на фини прахови частици, които се реят в атмосферата е битовото отопление.

Неговият дял в замърсяването на въздуха е 56%. 31% от вредните емисии са резултат от така наречените кални петна по улици и тротоари, както и от незалесени територии край София. Делът на транспорта в замърсяването над града е 11% и той се дължи, от една страна, на стария автопарк, от друга – на прекомерното използване на автомобила като единствено средство за пътуване.

Транспорт

За да се изчисти въздухът на столицата от вредните газове, с обсъжданата наредба се въвеждат нискоемисионни зони – малък ринг и голям ринг, в които няма да влизат превозни средства от първи и втори екологичен клас. Забраната изключва возилата на хората, живеещи във въпросните зони. Малкият ринг обхваща булевардите „Левски“, „Патрирах Евтимий“, „Ген. Скобелев“, „Сливница“ и ул. „Опълченска“. Големият е между булевардите „Сливница“, „Данаил Николаев“, „Ситняково“, „П. Яворов“, „П. Ю. Тодоров“, „Иван Гешов“ и „Константин Величков“.

За големия ринг забраната ще важи от началото на 2025 г., а в малкия ще се въведе още от декември тази година и ще важи до февруари следващата. За зоните с ниски емисии за транспорт ще трябва да се създаде специален софтуер, да се поставят светодиодни информационни табели с информация на входно-изходните точки. От обсъждането на наредбата в екокомисията обаче се постави и въпросът дали зоната е съобразена и хармонизирана с цялостната схема на трафика в столицата.

Осъдиха Столична община за чистотата

Миналата година Столичната община бе осъдена да прекрати бездействието си по темата за чистотата на въздуха и да предприеме мерки в следващите 12 месеца за подобряване на качеството му. Искът е подаден от няколко граждански сдружения с мотив, че лошото качество на това, което дишат столичани, предизвиква влошаване на здравословното състояние.

Реално обитателите на столицата надхвърлят 1,8 млн. души заедно с тези, които не са регистрирани. Данните от последното преброяване още не са известни, но през 2011 г. 54 183 домакинства са се отоплявали на твърдо гориво.

Смяна на печка в Бургас намалява 50 пъти праха

Всяко домакинство, което преустанови използването на старата си печка на дърва или въглища и я замени с ново екологосъобразно отоплително устройство, помага за намаляване на замърсяването 50 пъти по-малко прахови частици. Изчисленията на годишна база показват, че спестените емисии въглероден оксид са 204 тона, с 37 тона по-малко са фините прахови частици, а количествата азотни оксиди намаляват с 38 тона.

При изпълнението на двата проекта за замяна на старите отоплителни уреди на дърва и въглища с алтернативни екологични отоплителни устройства на пелети, природен газ и климатици се изчислява намаляване на емисиите от фини прахови частици с 36 тона годишно, а емисиите въглероден оксид са със 192,3 тона годишно по-малко.

ЕС подменил 800 уреда

В рамките на проекта, който се финансира чрез Програма ЛАЙФ на ЕС, по пилотната фаза са подменени 74 уреда, а по основната фаза – други 717. Това прави общо 20,04 тона по-малко фини прахови частици само за година и със 106,2 тона годишно по-малко въглероден оксид, изчислиха експерти. По проекта, финансиран чрез Оперативна програма „Околна среда“, на мястото на старите замърсяващи отоплителни печки се монтират 694 екологични, с което се спестяват 16,24 тона фини прахови частици годишно, а количествата въглероден оксид намаляват с 86,1 тона годишно.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов иска Лорер за премиер, а Ива Митева копае дъното
Next: Такава гледка не сте виждали! Стадо диви прасета нападнаха плажа в Ахтопол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.