Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
  • Новини

Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
ikononmisitsec.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Никой не печели от една война, дори и народът на страната, която напада.

Това каза в предаването „Карай направо” по NOVA бившият министър на икономиката Николай Василев.

Финансистът прогнозира „нечувана изолация” за Русия. По думите му руснаците ще видят голяма бедност и разруха, „все едно са нападнали себе си. Ще загубят и те човешки животи, ще има и икономическа разруха, но преди нея слагам непоправимата морална щета”, заяви Василев. Той обясни, че до момента БВП на Русия е 1 трилион и половина долара. „Ще настъпи силна рецесия, която според мен започна миналата седмица. Тя ще бъде в размер на стотици милиарди годишно и то години напред. Вместо Русия да бъде просперираща и модерна, ще се върне ужасно назад и много в страни”, каза Василев.

Той обясни, че за броени дни рублата е загубила една трета от стойността. Освен това цялото финансово богатство на руската нация на финансовите пазари се е „изпарило до нула за дни. Най-голямата руска банка беше ударена за 1 ден. Стойността на акциите й на международните пазари паднаха с 1000 пъти. Това не го бях виждал. Поделенията й в Европа фалираха за 2 дни. На нефтените и газовите компании акциите им паднаха 100 пъти за 2 дни”, каза Николай Василев.

„Икономическата катастрофа ще бъде нечувана – банките ги приключихме, авиокомпаниите – също, Лизингодателите си прибират самолетите, няма да има международни полети. Целият внос и износ ще бъде спрян за броени дни. И гвоздей няма да може да изнася. Трябва да забравят за чужди инвестиции за години напред”, коментира финансистът.

Той допълни, че през последните няколко години е предупреждавал, че може да има война близо до България и това се е случило. Василев коментира, че винаги е възможно да има и тежко природно бедствие. Той припомни и какво се случва всяка есен последните години заради пандемията. „Рецесия имаше около пандемията, сега икономиката е във възход, поне допреди войната. А ако всички тези неща се случат едновременно? Имаме ли застраховка, че не могат да се случат едновременно?”, пита Николай Василев.

Относно България, Василев прогнозира, че до 1-2 години средната заплата в страната ще е близо 1000 долара. А в София е и в момента над 1000 долара.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: България ще извърши национално предателство
Next: Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.