Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Избихме се! Двама загинали и 6-ма ранени след катастрофа на пътя Дупница-Кюстендил
  • Новини

Избихме се! Двама загинали и 6-ма ранени след катастрофа на пътя Дупница-Кюстендил

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2022
dasvasvasmvasmas.jpg

Двама са загинали, а шестима са ранени при катастрофата край Нови чифлик, Кюстендилско, предава 24 часа.

Вчера при възникнало тежко ПТП на път II-62 на километър 8/след с. Нови чифлик по посока на движението Кюстендил/ между 3 леки автомобила и мотоциклет са пострадали 6 души, 2-ма са починали.

Пътният инцидент е възникнал около 17.15 ч. Автомобил, управляван от 61-годишен водач, навлиза в насрещната лента и се удря в насрещно движещ се друг автомобил, управляван от 48-годишен водач от с. Еремия. В тях се удря кола, управлявана от 63-годишен водач. Пътуващият в посока Кюстендил 45-годишен мотоциклетист, в опит да избегне катастрофата, се удря в колите.

Пострадалите са закарани в кюстендилската болница за оказване на помощ /6-ма – водачите и пътници/, двама са починали – водачът на едната кола и пътничка на 77 г.

Не изпускай тези оферти:

По случая е образувано досъдебно производство в РУ Кюстендил, уведомен е прокурор от ОП.

Още криминални:

73-годишен мъж загина при тежка катастрофа на пътя Русе-Разград, съобщиха от разградската полиция.

Около 04.15 часа на 3 октомври на входа на село Осенец от към Русе МАН с прикачено полуремарке /цистерна, празна/ напуска пътното платно на ляв завой и се блъска последователно в три стълба от електропреносната мрежа.

По първоначални данни 61-годишният водач е заспал на волана. При произшествието на място е загинал возещият се втори шофьор на цистерната.

Поради разлив на гориво движението в района на катастрофата се регулира от екипи на „Пътна полиция“ в едното платно.

По случая е образувано досъдебно производство.

Още криминални:

Спипаха възрастен мъж да кара мотор без книжка и номера, съобщиха от полицията във Враца.

Вчера около 13.40 часа в Долна Кремена екип униформени спрели за проверка мотопед. Управляван от 67-годишен мъж от Мездра.

При проверката полицаите установили, че водачът е в две големи нарушения.

Той бил неправоспособен, а двуколесното возило било без регистрационна табела. По случая е образувано бързо полицейско производство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Без търкане, без ужасна миризма на белина – просто слагаш малко в казанчето и пускаш водата
Next: България плаче! Напусна ни голям глас – почина тенорът Румен Дойков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.