Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Избраха председател на парламента
  • Без категория

Избраха председател на парламента

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_25

Най-накрая депутатите успяха да изберат председател на Народното събрание в лицето на доц. Наталия Киселова.

Още в първата минута на 11-я опит за избиране на председател на Народното събрание бе поискан 1 час почивка, а Силви Кирилов даде само 15 минути.

След края на почивката „Възраждане“ отново издигнаха кандидатурата на Петър Петров. Тошко Йорданов предложи Силви Кирилов „за да излезем от тази позорна ситуация, в която сме се вкарали“.

„От един месец парламента не може да заработи и да намери път“, каза от трибуната Борислав Гуцанов от БСП. Той обяви, че партията му е подписала декларацията на ПП-ДБ за „санитарен кордон“ около Пеевски, въпреки че „БСП никога не е била за такива неща“.

„Не считаме, че правилното нещо са условията, но заради този толкова важен диалог в парламента, направихме и това. Надяваме се, че след като има нужните гласове, подписали декларацията, ще има избран председател“, заяви Гуцанов и отново обяви, че БСП издига кандидатурата на доц. Наталия Киселова.

Надежда Йорданова представи кандидатурата на Атанас Атанасов и добави, че кандидатурата му е единствената, която дава шанс НС да не „бъде зачерктнато“ само след два месеца.

Станислав Балабанов призова Наталия Киселова да оттегли сама кандидатурата си, като в отговор тя само му размаха пръст. Подобни призиви дойдоха и по адрес на Силви Кирилов, който беше обвинен, че не може да успокои залата.

От БСП заявиха, че Наталия Киселова ще подаде оставка, ако бъде избрана с гласовете на „ДПС – Ново начало“. Решението обяви депутатът Габриел Вълков от трибуната в парламента.

„Смятам, че доц. Наталия Киселова е най-добрият избор и че тя трябва да бъде подкрепена. Освен това ние имаме решение и на парламентарната група, и на доц. Наталия Киселова, че ако тя бъде избрана с гласовете на „ДПС – Ново начало“ и те са решаващи, тя ще си даде оставката“, обясни той.

След това депутатите излязоха в още една почивка от 15 минути, поискана от „Възраждане“, а минута, след като се върнаха в пленарнта зала, пак излязоха в нова 15-минутна почивка.

След още нападки от трибуната, депутатите най-накрая гласуваха. Предложението на ПП-ДБ ген. Атанасов получи 56 гласа „за“, 94 – „против“ , а 83 се въздържаха. След молба за прегласуване 56 бяха „за“, 95 „против“, 85 се въздържаха.

В подкрепа на доц. Наталия Киселова от БСП гласуваха 105 депутати, 94 бяха против, а 37 се въздържаха.

Петър Петров от „Възраждане“ получи 63 гласа „за“, 134 бяха против, 39 гласуваха „въздържал се“.

Най-възрастният депутат, Силви Кирилов, издигнат от ИТН, бе подкрепен от 82 депутати, 125 бяха против, въздържали се

Така доц. Наталия Киселова и Силви Кирилов отидоха на балотаж. От ПП-ДБ поискаха нова 15-минутна почивка, която обаче им беше отказана от Силви Кирилов, тъй като вече парламентарната им група е поискала такава. След това от БСП също поискаха почивка, като тяхната молба беше уважена.

На балотажа Наталия Киселова събра 140 гласа „за“, 93 бяха „против“. Нула депутати се въздържаха. Тошко Йорданов поиска прегласуване, като се обърна към АПС, ГЕРБ и ДСБ и припомни думите им, които са отправяли към БСП и Пеевски. След прегласуването Киселова събра отново 140 „за“ и 93 „против“.

Силви Кирилов събра 98 гласа „за“, 119 „против“, 17 се въздържаха.

Continue Reading

Previous: Оженихме се веднага след университета. Родих двамата му сина, които сега са възрастни мъже, всеки със собствено семейство
Next: Тайната как да приготвите най-вкусните картофи на фурна: Минимум олио и са в пъти по-добри от мазните пържени картофи

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.