Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77
  • Новини

Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
vasggdfgdfg.png

Нов живот живее известният актьор Васил Банов, баща на бившия министър на културата Боил Банов.

Преди дни той се появи с брачна халка на ръката си на събитие в памет на Невена Коканова в габровското село Иглика, където тя прекара последните години от живота си. В читалището там Банов дойде сам, без актуалната си брачна половинка, която вероятно е била възпрепятствана, но златната му халка блестеше ярко, пише „Ретро“.

От известно време насам артистът живее заедно с 22 години по-младата от него Радостина. Явно наскоро двамата тихомълком са узаконили съюза си, без да вдигат медиен шум около сватбата. „Много съм благодарен на Радостина! Тя има вродена интелигентност, владее няколко езика, много е умерена. Доста по-млада е от мен, но ако не беше тя, сигурно щях да му отпусна края.

Всичко, което правя в последните години, го дължа на нея“, сподели преди време за любимата си актьорът.

Двамата често се появяват хванати за ръка по червените килими на различни филмови фестивали у нас, без да се притесняват да афишират любовта си. Зад гърба си големият артист има три брака и три деца, а благодарение на сродната си душа Радостина чул „Менделсон“ и за четвърти път.

Къде и кога се е състояла тяхната тайна сватба, влюбените не разкриват. Синът му Боил Банов също вдигна сватба през 2019 г., когато се врече във вечна любов на половинката си Ива Петрони.

След забележителната роля на проф. Камбуров, която направи в докторската сага „Откраднат живот“, 77-годишният актьор си е дал кратка почивка от сериалите, но продължава да приема предложения за нови проекти в киното.

Досега е бил извън форма само заради тежката операция на врата, на която се подложи, докато беше зaм.-диpeĸтop нa тeaтъp „Cълзa и cмяx“. Πo вpeмe нa интервенцията cпeциaлиcтитe сложили във вpaтa нa aĸтьopa тpи ĸeйджa – имплaнти, ĸoитo ce пocтaвят нa мяcтoтo нa шийнитe диcĸoвe. Възстановил се бързо и отново се върнал към стария си динамичен ритъм на живот.

Скоро премиера на голям екран вероятно ще има и последният филм, в който Банов взе участие през миналата есен. Тогава стартираха снимките на лентата от последната сесия за филмопроизводство на Българската национална телевизия – „Сватба“

. 90-минутният филм е копродукция между БНТ и „Нюанс филмс“ и е по едноименната творба на Николай Хайтов от сборника „Диви разкази“. Заради снимките, осъществени в Родопите, Банов се научил дори да язди кон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков
Next: Мъката на един баща: Преди два дни прегръщах дъщеря си, сега прегръщам нейния некролог

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.