Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен и обичан актьор: Само за 15 дни животът се обърна
  • Новини

Известен и обичан актьор: Само за 15 дни животът се обърна

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2023
sdgdfkgkdfhkfgfhfg.png

Вече съм добре, това е втора интервенция, само доизчистиха гърлото, казва актьорът

Актьорът Август Попов претърпя втора операция на ларинкса. Преди време лекари
откриха туморно образувание и се наложи да бъде извършена хирургическа интервенция.
Август бе изписан през миналата седмица и вече си е у дома.

 

„Това е втора интервенция за мен. Първата беше преди две години и тя беше сериозната.
Сега направиха доизчистване на ларинкса. Възстановявам се добре, мисля, че всичко
е наред“, споделя Август.

 

„Само за 15 дни животът ти може да се обърне – от много приятен да стане твърде
тревожен заради опасността да изгубиш най-ценното си – възможността да говориш.
Особено ако има какво да кажеш. Оттогава не си давам много зор – дори слязох от
автомобила и карам колело“, сподели преди две години актьорът. Оттогава Август
не само не пуши, но и не пие. Попов се шегува, че понякога се чувства като започнала
да ръждясва машина, за която невинаги има резервни части.

 

Прочутият кукувец продължава да се снима, като последния филм, в който участв,
бе „Голата истина за група „Жигули“. Там Август се превъплъщава в богатия бизнесмен
Боби Чоев.

„Трудно се прави комедия – и в театъра, и в киното. Този филм е свеж полъх. Това
е една лека история“, споделя Попов.

 

Влади Въргала все още е най-близкият му приятел, но се виждат сравнително рядко
заради множеството си ангажименти. За сметка на това често се чуват по телефона.
И двамата не са се отказали да правят театрален спектакъл, но Попов чака Въргала
да го напише. Допълва, че този спектакъл се подготвя вече 35 години.

 

През живота си Август се е подлагал на редица диети, но никога не е отслабвал.
Не крие, че никак не му се ще да остарява, но така или иначе времето си лети и
не го пита какво иска той. Забелязва, че напоследък се е успокоил и не е толкоз
напрегнат, както преди години. „Сигурно пак е от възрастта“, смее се бившият кукувец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици алармират за феномен, който ни удря до часове, на тези места ще е страшно
Next: Най-чаканата метеоновина: Проф. Рачев обяви каква ще е зимата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.